Град Созопол се намира на 35 км. южно от Бургас, разположен на малък полуостров. В непосредствена близост са къмпингите „Каваци“, „Златна рибка“, "Смокиня" и „Веселие“.

Созопол е основан през 610 г.пр.Хр., като елинска колония от милетски гърци под името "Аполония Понтика". Първото селище тук възникнало в края на 4-3 хил.пр.н.е. През V в. пр.н.е. жителите на града построяват храм и издигат 13 метрова статуя в чест на бог Аполон Истрос. В акваторията на созополското пристанище са намерени останки от жилища, керамични съдове, каменни и костени оръдия на труда от бронзовата епоха. В созополския залив са открити многобройни каменни котви и щокове, датиращи от II - I хил. пр. Хр. През 72 г. пр. Хр. градът е завладян и ограбен от римляните, а крепостната стена - разрушена. През IV в. градът отново е в подем и е известен с името Созополис - град на спасението. Името Созопол се споменава през 330 г., което се свързва с приемането на Християнството като официална религия. През 812 г. хан Крум го приобщава за кратко в пределите на българската държава. Запазени са множество старинни къщи и църкви като: "Св. Зосим", "Св. Богородица", "Св.св. Кирил и Методий" и др. През Средните векове край града възникват и няколко манастира, като най-голям бил "Св.Иван" на Големия остров. Ежегодният празник на гр. Созопол е фестивалът на изкуствата "Аполония", който се провежда в началото на Септември. Художествената галерия на гр. Созопол е създадена през 1991 г. Помещава се в сградата на “Старото училище” и притежава 287 картини и около 40 скулптури от наши и чужди автори. Други забележителности в града са: къща-музей Александър Мутафов, Архитектурен и археологически резерват – Старинен Созопол, Крепостни стени от VІ – ХІV век, Природен и археологически резерват о-в “Св. Иван”. Територията на средновековния Созопол е оградена с крепостна стена и кули, строени по времето на император Анастасий – 511 г. Те са използвани и през следващите векове, като на много места са престроявани и доизграждани. Днес от това защитно съоръжение са запазени фрагменти, достигащи височина до 3–4 метра. Остров “Св. Иван” е най-големият от петте острова по българския бряг на Черно море – 660 дка. На него са открити следи от тракийско светилище – преди VІІ в.пр.Хр. и гръцки храм – V в.пр.Хр. След 330 г. на острова е построен християнски храм посветен на “Св. Богородица Калеоса”. През V – VІ в. около църквата възниква манастир, който през ІХ в. се превръща в един от най-активните книжовни центрове по българските земи. През 1263 г. Михаил Глава Тарханиот построява нова църква, посветена на “Св. Йоан Продром”. Още тогава манастирът е обявен за царски, а в 1363 г. император Йоан V Палеолог издава златопечатна грамота, с която се потвърждават поземлените владения на манастира. През 1623 г. и 1629 г. манастирът е разграбван и опожаряван от казашки пирати. През същата 1629 г. турските власти разрушават манастира. По време на руско-турската война от 1828 – 1829 г. на остров “Св. Иван” е функционирала полева болница към руската армия.