Община Златоград е в Смолянска област. Намира се на около 300 км. от столицата и на около 70 км. от международния курортен комплекс Пампорово. Територията на общината е 175,8 кв. км. В близост е и до предвидените за изграждане международни коридори /Маказа/. На изток община Златоград граничи с общините Кирково и Джебел, на север с община Неделино, а на запад с общините Мадан и Рудозем. Южната и землищна граница съвпада с границата на Република България с Република Гърция.
Територията на община Златоград включва девет населени места - Старцево, Долен, Ерма река, Аламовци, Цацаровци, Страшимир, Пресока, Кушла и Станково.
Едно от старите имена на Златоград е Беловидово. По време на османското владичество Златоград се казва Даръдере. От 1934 г. градът носи настоящото си име. Казват, че то идва от златните листа на тютюна.
Надморската височина на общината е от 385 до 1118 м. Град Златоград е най-ниско разположеното населено място в общината- 420-550 м. Релефът е планински, като на места рязко се променя - редуват се стръмни склонове и дълбоки долини. През територията на Община Златоград преминава р. Върбица с обща дължина 98,1 км и с водосборна площ 1202,8 км2. Тя води началото си от вливането на реките Малка река и Голяма река в центъра на гр. Златоград. И двата притока имат нарушение на естествения си отток чрез съществуващите хидротехнически съоръжения - язовир “Златоград” на Малка река и хвостохранилище “Ерма река” на р. Ерма река - приток на р. Голяма река. Освен това притоци на р. Върбица са реките Неделинска и Кушленска. На територията на община Златоград се намират язовир “Златоград” и микроязовир “Хасидере”. Язовир Златоград се намира на 3,5 км. западно от гр. Златоград по посока на село Аламовци. Въведен е в експлоатация през 1968 г. Микроязовир Хасидере е с площ 26,73 кв. км. На територията на общината се намират находища на оловно цинково руда. Към подземните богатства може да се отнесе и геотермалното находище на гореща минерална вода в Ерморечието. Температурата на водата е 80 – 100 0С. Химичният състав на водата е сходен с този на изворите в Беденските минерални бани и село Баните - Смолянска област. Водата е с добри питейни качества и може да се използва за лечение.
В климатично отношение районът принадлежи към Континентално-средиземноморсака климатична област, Южнобългарска климатична подобласт, Източнородопски нископланински климатичен район. Средногодишната температура на въздуха е 10,8 оС с максимум през юли 20,6 оС и мимимум през януари - - 0,8 оС, което говори за умерено лято и сравнително мека зима. Средногодишните валежи достигат до 1000л/кв.м. Характерни за района на Златоград са интензивните валежи с различно времетраене, които най-често са през есента. Средногодишната относителна влажност на въздуха е 75%. Средната месечна скорост на вятъра е в границите 0,9 m/sec до 1,2 m/sec, а средногодишната скорост е 1,1 m/sec.
Изповядвани религии в Златоград са източно-православното християнство и ислямът.
Местните хора разказват, че селището има вековна история, а районът около него бил обитаван от хилядолетия. Доказателство за това са намерените ценни археологически находки, древното светилище "Белите камъни" край село Старцево, както и религиозното средище "Света Неделя".
В Златоград е роден легендарният Делю войвода. Днес в центъра на селището, край един от многобройните мостове на река Върбица е запазена родната къщичка на войводата и камъкът, на който се смята, че е бил застрелян.
В общината има четири Читалища - ОНЧ “Просвета” гр. Златоград, НЧ ”Прогрес” с. Старцево, НЧ “Орфей” с. Ерма река, НЧ “Искра” с. Долен.
Характерни ястия за района са Пататник — Баница с картофи и Клин — Баница с ориз, яйца и сирене.
Златоград присъства в списъка на Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.
Забележителности:
На територията му се намира най- старата църква в Родопите - “Успение Богородично” - построена през 1834 год. и килийното училище, поставило началото на просветно – образователното дело в Родопите. Според преданията църквата била издигната само за 40 дни. Тук е открит и най-стария писмен паметник от Родопското Възраждане – “Златоградски писмовник” /1852 г./ Златоград е средище на най-старите традиции на материалната култура и бита на нашия народ. Постройките в резервата се отличават с белите си зидове около дворовете , с откритите одрове, с широките дъбови врати. Срещат се елементи от ксантийски и пловдивски тип. В дворовете на повечето къщи има кладенци, оградени с дъбови кошове, с “врътки“ за въжето и стрехи от едноулучени керемиди. В Златоград са регистрирани 120 архитектурни и археологически паметника на културата.
През 1871 година е построена втора църква в Златоград “Св. вмчк Георги Победоносец”. В двора и е създадено и българско светско училище. В запазената му сграда се намира музейната сбирка “Просветното дело в средните Родопи”. Изключителен интерес представлява и църковно – манастирската крепост на вр. Св. Неделя. През 1998 год. в с. Старцево е изградена църквата “Св. Атанас”. Към обектите с културно- историческо значение в Община Златоград са и джамиите в гр. Златоград, с. Старцево и с. Долен.
От времето на българското Възраждане в Златоград е запазен и възстановен най-големият в Родопите архитектурен компактен резерват. От 2001 г. градът се слави и с уникалния етнографски ареален комплекс. Той включва Терзийска, Сарашка, Ножарска, Гайтанджийска работилници, в които посетителите могат да открият непознати предмети и машини за работа, които не просто служат за туристическа атракция, но се използват ефективно и днес. В рамките на археологическата експозиция е подредена и етнографска музейна сбирка. Единствено тук може да се види функциониращ "прав" (отвесен) стан и действащ хоризонтален стан. Целогодишно в автентична битова обстановка се възпроизвеждат на живо всички дейности, свързани с първичната обработка на вълна, козина и памук, правят се демонстрации на предачество, плетачество и тъкачество. Направените изделия могат да бъдат закупени на място или да се поръчат конкретни модели в подбраната от клиента цветова и фигурална композиция. Една от най-големите забележителности в етнографския комплекс в Златоград е кафенето "Старият град", което се намира в самото начало на чаршията. Единствено тук приготвят кафе на пясък. Местни носии представят модата от миналото на Златоград. Жените от всеки род украсявали със специфична шевица престилките си. Това било нещо като родов герб и се правело, за да се избегне кръвосмешение. Уникални съдове от 15-то хилядолетие преди Христа, неповторима колекция от древни стрели, монета "юстиниянка", венециански и още редица впечатляващи находки от древността попълват археологическата сбирка на музея. Сред най-големите атракции на комплекса е воденицата във Вунцовата къща. В нея са включени три традиционни съоръжения - валявица, тепавица и караджейка. По време на голямо наводнение в средата на 90-те години, когато реката придошла и заляла града, воденицата е била потопена и унищожена. Водният тайфун отнесъл всичко. Възстановявали брънка по брънка всяко съоръжение. Сдружение "Дельо войвода" разработва програми и културни прояви в града. Вече е традиция в края на септември да се провеждат Дельови празници
Традиционни празници:
6 май - Герфьовден - Вечерта преди празника билки и цветове от дюля и ябълка се поставят да престоят във вода, а на другата сутрин семейството се измива с нея. Във всяка къща се приготвя баница с билки, “просопник” и други ястия. За този празник е характерно препасването за здрааве с повой – вид растение. Люлеенето също е обичайно за този ден, като люлката се поставя на дрян или плодно дърво за здраве.
21 ноември - ден на Златоград - На 21 ноември 1912 г. в Златоград влизат освободителните войски на генерал Черевин. Датата се отбелязва с тържествена културна програма ежегодно.
22-23 декември - Коледуване - Коледарите обикновенно посещават домове, където има новородено, младоженци или семейства - новодомци през изминалата година.
м. декември - Кукерски празник - провжда се в с. Долен. Кукерите обикалят из населеното място и “плашат” злото, за да го прогонят.
