Село Резово се намира на 15 км. южно от Ахтопол, на устието на река Резовска, по която минава границата между България и Турция и е най- южната точка по черноморското ни крайбрежие.
Старите му имена са: Резбу, Резви, Резви дере, Резве, свързани с тракийското име Резос. Така се казвал царят на траките, които се сражавали на страната на троянците според „Илиада”. Тракийското Резос може да идва и от думата „цар”. През 18 в. е наречено „Буюк Резве" - „Голямо Резово”. Средновековно Резово е принадлежало към Агатополската нахия. То сменя мястото си, за да се предпази от кавказките пирати. Селото от миналия век се намира на хълма "Кукуча" - 10 км. навътре в Странджа планина. По време на Илинденско - Преображенското въстание е опожарено. Известно време след това се е казвало Ени кьой - Ново село. Днешното село е заселено през 1903 г. и е построена църквата „Св. Константин и Елена" на мястото на старата - „Св. Иван Кръстител". Църквата притежава иконата „Всех святих", датирана в 1909 г., изработена от зографа Г. Поликсоиду. След Балканската война в Рeзово идват няколко семейства от с. Яна и Малко Търново. Населението се занимава предимно с дърводобив, въглищарство, земеделие, стоковъдство и моряшки професии. През 1923 г. в селото е основана горско-производителна коопеоация “Резвая”. На 3 км. северно от Резово, при нос "Кастрич" се намира малката средновековна крепост "Кастрицион". Размерите й са 20 на 30 м. В района и има надгробни могили.
На много места около селото има следи от металургична дейност.
В местността „Селски дол" на 3 - 4 км западно от Резово има рудни разработки.
В залива пред устието на Резовска река е открит оловен щок от IV – III в. пр.Хр.
На около 5 км. западно от селото, в местността "Скуриите" се намира най-голямото находище от древни шлаки у нас. Количеството му се изчислява на повече от 100 000 т.
