Община Несебър заема най-северната част на Черноморското крайбрежие в Бургаска област и в територията му влизат 14 населени места.
В морето са вдадени: Несебърски полуостров, н. Акортирия и н.Равда. Старият град е дълъг 850 и широк 350 м. През различните периоди от своето съществуване е загубил 1/3 от територията си, която е пропаднала в морето. Останки от крепостните му стени и сега могат да се видят под водата на около 80 м от брега. До наши дни се е запазила единствено Западната крепостна стена с портата, която е отбранявала града откъм сушата. Несебър е заселен преди повече от три хилядолетия, в края на бронзовата епоха. Древните траки са го нарекли Мелсамбрия, което на техен език означава градът на Мелса - легендарния създател на селището. Месамбрия е имала две пристанища - северно и южно в които и сега продължават да се откриват останки от оборудването на древните кораби. В края на VІ в.пр.Хр. в селището пристигат първите гръцки колонисти - дорийци по произход. То постепенно се укрепява, строят се храмове, гимназион, театър. Месамбрия започва да сече свои монети около 440 г. пр.Хр. Достига разцвета си през ІІІ-ІІв.пр.Хр., когато сече и своя златна емисия.Поддържа оживени търговски връзки с градовете от Черно, Егейско и Средиземно море. Материален израз на богатия икономически, културен и духовен живот, който е водил града са многобройните находки от този период, представени в Археологическия музей на града. През 72 г.пр.Хр. градът е завладян от римските войски. След временна окупация е включен трайно в пределите на Римската империя в началото на І век. Месембрия е запазила непокътнати крепостните си стени и големите обществени постройки. Продължава да сече собствени бронзови монети и остава важен търговски и културен център по черноморското крайбрежие на Римска Тракия. Откритата поставка за бронзова статуя на император Клавдий, запазени части от мраморни релефи, надписи и статуи показват високото културно ниво, което градът е достигнал. След преместване на столицата на римската империя в Константинопол и приемането на християнството за официална религия в Месембрия започват да се строят нови християнски храмове - базилики, изграждат се крепостни стени, нова водоснабдителна система и градски терми. Централната църква на Месембрия носи името на Св.София, така както е в Константинопол. През годините на първата българска държава Месемврия често се споменава в средновековните извори като град - пресечна точка на българо-византийски отношения. Така например след битката при Онгъла, разгроменият от българския хан Аспарух, император Константин пристига в града, за да лекува подаграта си. Вероятно е правил бани в неотдавна откритите от археолози терми. А в 705 г. бъдещият византийски император Лъв Сириец посреща в Месемврия българския хан Тервел и войските му на път за Константинопол. За първи път градът е включен в пределите на българската държава през 812 г., когато хан Крум завладява с пристъп града и тук се заселват славяни българи. За по-дълго време Несебър е отново в български ръце в годините на царуването на цар Симеон Велики. През ХІІ и ХІІІ в. градът развива активни търговски връзки със земите от Средиземноморието и Адриатика, както и с княжествата на север от р.Дунав. Строят се и се стенописват църквите"Св.Стефан" и "Св.Иван Кръстител"- станали прототип на строените по-късно несебърски църкви-шедьоври от ХІІІ-ХІV в. В първите години от възстановяването на българската държава, удобните пристанища на Несебър служат за дебаркиране на византийски войски, насочващи се към южните граници на България. През периода от 1201 до 1263 г. черноморските градове на юг от Балкана вкл. и Несебър са трайно включени в пределите на Българската държава. По това време са построени църквите "Св.Петка" /Параскева/, "Св.Тодор", "Св.Архангели Михаил и Гавраил",имащи преки аналогии в столичната търновска архитектура. Несебър поддържа активни търговски връзки с Константинопол, Венеция, Генуа, Пиза, Анкона, Дубровник и др.градове. След близо 40-годишно византийско владичество Несебър е присъединен отново към Българската държава през 1304 г. от цар Тодор Светослав. Особен разцвет градът преживява при управлението на цар Иван Александър. Строят се нови църкви - "Христос Пантократор", "Св.Йоан Неосветени", в околностите на града активна духовна дейност развиват редица манастири - "Св.Богородица", "Христос Акрополит", "Св.Петър", "Св.Андрей", "Св.Илия", "Св.Власий", "Св.Никола Емонски"- центрове на исихазма в България. Тук се възпитават и бъдещи български патриарси. Царската фамилия и самият цар Иван Александър дават редица привилегии на несебърските манастири и ги даряват богато. И сега заради многото и добре запазени църкви, особено от периода ХІІІ - ХІV век Несебър е наречен от наши и чужди изследвачи - българската Равена. Почти през цялото си съществуване градът е бил резиденция на митрополит. Така две от несебърските църкви - "Св.София" и "Св.Стефан" са повече известни като Старата и Новата митрополия. През 1366 г. града е превзет от рицарите на граф Амедей Савойски, след което е предаден във владение на византийския император. За първи път градът е завладян от турците през 1396 г. Пада окончателно под османско господство заедно със столицата Константинопол през 1453 г. В Несебър остават да живеят представители на знатни фамилии. От това време - 1441 г. датира и експонираната в Археологическия музей надгробна плоча на византийската принцеса Матаиса, потомка на два императорски рода - Палеолози и Кантакузини.мПлочата е била капак на саркофаг, поставен в гробница, зидана в една от арките на “Старата митрополия”. Несебърското пристанище продължава да бъде основен импортен и експортен център на черноморското крайбрежие. До XVIII - XIX век действат и някои от несебърските манастири и техните скриптории. От епохата на българското Възраждане в Несебър са останали доста къщи -типични представители на Черноморския тип къща, част от многото работили в града вятърни мелници, баня и чешми. От края на миналия век Несебър е малък град с основен поминък риболов и селско стопанство -предимно лозарство и ленопроизводство. От 1959 г., след построяването на Курортния комплекс “Слънчев бряг”, в града и околностите активно се развива международния туризъм. Културното наследство на древния град е представено в четири музейни експозиции: - Археологически музей, представящ богатата материална култура на Месамбрия - Месемврия - Несебър от античността, средновековието и Възраждането. - Етнографски музей - къща “Москояни” - Църква “Св. Стефан” - XI век, фрески - XVI в., иконостас - XVII в. - Църква “Св.Спас”, фрески - XVII в. Интериорите на някои от по-добре запазените средновековни църкви, които са без стенописи, са превърнати в уютни художествени галерии, стопанисвани от местни галеристи. Заради уникалните си природни дадености и много добре запазените паметници от различни епохи на VII-та сесия на Комитета за световно наследство в гр. Флоренция през 1983 г. Старият град Несебър е включен в списъка на Световното културно наследство. Траките, започват да укрепват селището си към VІІІ в. пр.Хр. На северозападния бряг е разкрита крепостна стена, заедно с портата. Градена от ломени камъни и кал. И до днес е запазена на височина около 2 метра. В края на V и началото на ІVв.пр.Хр. гръцките заселници започва възстановяване, като някои части от крепостните стени се изграждат и през ІІІ в. пр.Хр. Градежът е от големи каменни блокове с обработени лица и подравнени в редове, без спойка. Вътрешността на крепостните стени е пълна с ломени камъни и пръст. Запазената стена е около 3 метра, фрагменти от която са открити и югоизточно от полуострова – на 80 м в морето. Първата реконструкция датира от края на VІ в. и началото на VІІ в., след нападението на аварите. При превземането на Месамбрия през 812 г., войските на хан Крум разрушават крепостната стена, която в края на ІХ в. е възстановена със строеж от тухли. В средата на ХІ в. укрепителните съоръжения отново се ремонтират. При царуването на Иван Александър стените за последен път се реконструират. След падането на Несебър под турска власт през 1453 г., укрепителната система постепенно се разрушава. Раннохристиянските базилики са едни от първите сгради след приемане на християнството за официална религия в пределите на Римската империя през 313 година. В Несебър са известни 6 такива базилики, от които добре са запазени само две.
ЦЪРКВАТА “СВЕТА СОФИЯ” т. нар. “СТАРА МИТРОПОЛИЯ” е разположена на предполагаем стар център на града. Тя е трикорабна базилика, с една полукръгла апсида – отвън тристенна, нартекс/предверие/ и атриум /вътрешен двор/. Дължината u е 25,50 метра. Страничните кораби са отделени от централния чрез градени от камък правоъгълни стълбове, свързани с тухлени арки. Над тях стъпва втора аркада. На източната стена- над апсидата, са разположени три аркирани прозоречца. Следвал е двускатен покрив, който не е запазен. В апсидата, почти в цялост е съхранен синтронът. Отвътре църквата е била измазана с хоросан и стенописана. Изграждането на базиликата датира от края на V и началото на VІ век. Два са строителните периода, като сегашния си вид е придобила в началото на ІХ век. Тя е част от комплекс-резиденция на несебърския митрополит. БАЗИЛИКАТА “БОГОРОДИЦА ЕЛЕУСА”/УМИЛЕНИЕ/ се намира на северния бряг на полуострова. Датира от VІ век. Тя е трикорабна сграда, с три апсиди и нартекс. Двата странични кораба са снабдени с по още две по-малки апсиди- на север и на юг. Базиликата е дълга 28 метра и широка –18 метра. През 1920 г. тук се извършват разкопки и проучвания. Сега църквата е консервирана и отчасти реставрирана.
Средновековните несебърски църкви са бисерът в скъпоценния наниз от старинни културни паметници, достигнали до наши дни. Запазени почти изцяло или отчасти, патинирани от времето, те са основният елемент от неповторимата атмосфера на Несебър. ЦЪРКВАТА “СВЕТИ ЙОАН КРЪСТИТЕЛ” е построена през ХІ век. Градена от ломен камък и хоросан тя е с размери 14 х 10 метра. Тя е преходен тип църква – между раннохристиянската базилика и средновековната кръстокуполна църква. По архитектонични белези тя е прототип на строените след нея църкви в Несебър. Над центъра – на вписан кръг, се извисява цилиндричен барабан, завършващ с полусферичен купол. На изток завършва с три полукръгли апсиди. Църквата е без притвор. Западната, северната и южната фасада са насочени с по една висока сляпа арка.
Църквата е измазана и стенописана. От изображенията са запазени ктиторски портрет/ ХІV в./- на южната стена, и сцена с образа на Св. Марина/ХVІІ в./ - на югозападната колона. Днес тук се помещава уютна картинна галерия.
ЦЪРКВАТА “СВЕТИ СТЕФАН” т.нар. “НОВА МИТРОПОЛИЯ” – значителен архитектурен паметник от средновековието, е строена в края на ХІ в. и преустройвана – през ХVІ в., когато се удължава наосът и през ХVІІІ в., когато е изграден притворът. Градежът е от дялани камъни и тухли. Църквата е трикорабна базилика с размери 12 х 9,50 метра. Корабите са разделени с по две двойки мраморни колони и с правоъгълни пилони, свързани с арки. На изток има три полукръгли апсиди, които завършват при корниза с арки. Покривът е скатен, като средният кораб се издига над страничните. На източната фасада – над арките под корниза, за първи път се срещат характерните за по-късни векове /ХІІІ и ХІV в./ декоративни глазирани панички.
Църквата е богато стенописана. Фреските се датират от ктиторския надпис / 1599 г./, разположен над входната врата. Църквата е посветена на Богородица и доста по-късно се преименува в “Св.Стефан”. Сцените, изписани по стените са 258, а образите – над 1000. Почти всички композиции са свързани тематично с Богородица. Многочислените сцени от цикъла “чудесата на Христос” утвърждават идеята, че Богородица е посредник между божия син и човека. Реализмът на майсторите-иконописци намира израз в част от композициите, които имат облик на битови сцени. По стил се налагат трима майстори – двама са работили в източната част на наоса, а един – в западната. По-късно/ХVІІІ в./ върху източната стена на притвора е изписана сцената “Страшният съд”.
Иконостасът, датиран ХVІ в. е дървен, пестеливо украсен с плитка резба. Той е триреден, но сега са запазени само двата регистъра. Апостолският ред е решен традиционно за ХVІ в. – върху една обща дъска. Образите на апостолите, на Богородица и на Йоан Кръстител, от централната сцена “Дейзис”, са поместени под релефни арки. Христос е нарисуван в размерите на икона.
Архитравите и цокълните табла от иконостаса са украсени в характерния ориенталски стил т.нар. “Лале”.
Владишкият трон и амвонът /ХVІІІ в./ предизвикват интерес с плитката резба на едри растителни мотиви и с овалните рисувани полета, изпълнени в позлата и в полихромия.
ЦЪРКВАТА “СВЕТИ ТОДОР” датира от ХІІІ век. Тя е еднокорабна постройка в размери 11 х 4 метра, разширена на юг под началния двускатен покрив по време на късното средновековие. По-ранният градеж е от редуващи се бели варовикови блокове и черни тухли, в достроената част – от ломени камъни. Фасадата е разнообразена от слепи декоративни арки и тимпани под тях, изпълнени с шахматни и зигзагообразни орнаменти. От вътрешната украса са запазени икони от иконостаса, днес експонирани в иконната зала на новата музейна експозиция.
ЦЪРКВАТА “СВЕТА ПАРАСКЕВА”/ХІІІ-ХІV в./ е еднокорабна с притвор, с размери 15 х 6 метра. На изток завършва с петстенна апсида. Градена е от дялан камък и от тухли, в редуващи се пояси. По дължината на северната и южната фасада минава редица от слепи арки, чийто тимпани са богато орнаментирани. Мотивите – рибена кост, слънце, зигзаг, шахмат и др. са изпълнени от камък и тухли. Над тях – в пояси, се развива декоративна украса от четирилистни и кръгли глазирани панички, вградени в самата стена. Съвременният покрив е двускатен – наследство от по-късни векове. Църквата се е развивала във височина като типична кръстокуполна постройка – кръст, изразен в покрива и над него – в центъра – барабан с купол. Над притвора се е издигала кула-звънарница, за която свидетелствува съществуването на каменна стълба, вградена в зида, разделящ наоса от притвора ЦЪРКВАТА “СВЕТИ АРХАНГЕЛИ МИХАИЛ И ГАВРАИЛ” /ХІІІ-Х- в./ се намира в непосредствена близост до църквата “Св.Параскева”. Това е еднокорабна, кръстокуполна постройка с размери 13,90 х 5,30 метра. На изток завършва с три малки, многостенни апсиди с отвори в тях. Фасадата е аркирана. Украсата в тимпаните и над тях е същата, както при църквата “Св. Параскева”.
Над линията на корниза доминира конструкцията на купола, от който е запазена само основата. Ниши, пиластри и надлъжни стени успешно хармонират помежду си в обединеното подкуполно пространство, съчетавайки функционалност и декоративност.
ЦЪРКВАТА “ХРИСТОС ПАНТОКРАТОР” / Вседържател/ датира от ХІІІ-ХІV век. Изящната архитектура, идеалните пропорции, живописната украса на фасадата, недовършената кула-звънарница кара всеки, преминал през днешния градски площад да забрави реалността и за миг да се отзове в един наистина приказен свят.
Църквата е правоъгълна по план, с размери 16 х 6,90 м, с два входа – на запад и на на юг. На изток завършва с три малки апсиди, богато профилирани отвън. По цялата дължина на фасадата преминава пояс от високи, двойно вдлъбнати арки. Над тях в три реда се вие характерната украса от панички и четирилистници. Над апсидите на източната част на фасадата преминава фриз от свастики-символ на соларния култ, изпълнен с тухли. Богато украсеният барабан на купола е снабден с 8 арковидни прозореца. Светлината прониква и през останалите подобни прозорци на южната и на северната фасада. Притворът е малък, с вградена под пода средновековна гробница. По вътрешността на стените са запазени само следи от оригиналните стенописи, покривали ги някога.
Църквата – запазила се до наши дни, ни дава възможност да възприемем и останалите църкви в тяхната цялост и тържествена завършеност.
ЦЪРКВАТА “СВЕТИ ЙОАН АЛИТУРГЕТОС” /Неосветени/ се датира от ХІV век. Белият варовик от градежа на църквата налага асоциацията за кацнала бяла птица върху високия южен бряг, изпъчила гърди към безкрая на синевата. Макар и не добре запазена и пострадала от земетресението през 1913 г., църквата бележи върховия етап в строителството на култови сгради през този бляскав предренесансов период на средновековна България. Размерите на църквата са 18,50 х 10,25 метра. Апсидите и на изток завършват като многостенни. Четири двойки колони са носели купол. Най-пълна изява геният на строителите намира при украсата и при членението на фасадата. По неповторим начин са вплетени конструктивни и декоративни елементи- арки, ниши, конзоли, пластична каменна и керамична украса. Орнаментните мотиви не се повтарят в нито един от тимпаните. Изградената част на конзолите е разнообразно скулптирана с животни и птици в хералдическа поза, с акантови листа и палмети. От някогашните богати стенописи са запазени незначителни фрагменти.
ЦЪРКВАТА “СВЕТИ СПАС” /ХVІІ в./ е малка еднокорабна и едноапсидна сграда с размери 11,70 х 5,70 метра. Над южната врата има възспоменателен надпис, който дава сведения, че църквата е построена и изографисана по време на архиерейството на несебърския митрополит Киприян /1609 г./.
Стените са покрити почти изцяло със стенописи. Върху южната и северната стена са разположени композиции със сюжети от Евангелието, а под тях са изобразени в цял ръст фигури на светци. В апсидата е била надгробната плоча на византийската принцеса Матаиса Кантакузина – погребана през 1441 г. в “ Старата митрополия “, преместена по-късно тук от несебърския архиепископ.
Макар и без особени архитектурни достойнства, църквата има добре запазени, реставрирани стенописи, които представят живописната школа в Несебър от ХVІІ век.
ЦЪРКВАТА “СВЕТИ КЛИМЕНТ” датира също от ХVІІ в. и е богато стенописана. Запазена е централната апсида и олтарна маса в нея.
ВЪЗРОЖДЕНСКИ КЪЩИ
Дървените къщи, строени в края на ХVІІІ и началото на ХІХ в. са най-многобройните и най-добре запазените паметници от времето на българското Възраждане. Със своята оригинална архитектура те показват развитието и значението на “черноморския тип” дървена къща – проява на самобитния творчески гений на българския строител. Този тип къща е с приземен етаж, предназначен за стопански нужди и с втори – изнесен навън и обшит с дъски – за живеене.
Строени близо една до друга, къщите оформят тесни криви улички, които неочаквано отвеждат на морския бряг – една неповторима атмосфера, която разкрива хармонията между човек, град и природа.
Над 100 на брой, реставрирани, възрожденските къщи оформят живописни архитектурни ансамбли. Единият от тях е по улица “Цар Иван Александър”. Тук най-интересна е къщата с белосания с хоросан втори етаж и с т.нар. “кобилица”. Другият е разположен около Старата митрополия. Интерес предизвикват и къщите около “Св.архангели Михаил и Гавраил”. Сред тях се открояват Наковата къща, с красиво изработени стрехи и корнизи и Вардалиевата – единствената триетажна къща, със сложно еркерно наддаване.
Забележителна е КЪЩАТА НА МОСКОЯНИ, съградена през 1840 г. на южния бряг. Върху висока каменна маза е разгърнат жилищният етаж. Около правоъгълен салон с богато орнаментиран дървен таван са разположени четири големи стаи. През студените месеци са обитавани само северните помещения, отоплявани с камини.
КЪЩАТА НА КАПИТАН ПАВЕЛ – със симетрична фасада е изградена на югозападния бряг, близо до морската гара. Интерес предизвиква входната врата със сложнопрофилирана арковидна рамка. Вторият етаж е сякаш кацнал върху високото каменно приземие, където днес се помещава уютно морско заведение.
КЪЩАТА НА ЖЕЛЬО БОГДАНОВ, строена през втората половина на ХІХ в. е с лице към морето. Много от архитектурните елементи на тази постройка са в ясно изразен бароков стил. Пластично оформените в s-овидна форма конзоли са плътни, а балконът – извит, с ажурен метален парапет. Приятно впечатление оставя у посетителя резбованият таван в салона.
ЧИМБУЛЕВАТА КЪЩА – типичен образец на несебърската възрожденска къща, е на ул.“Митрополитска”. Фасадата е начупена. Вторият етаж – обшит с талпи, е еркерно издаден от три страни.
КЪЩАТА НА ИВАН МАРКОВ е строена преди повече от 130 години в Г-образна форма. Дървените тавани от жилищните помещения от втория етаж са с богата геометрична украса.
ЛАМБРИНОВАТА КЪЩА е близо до морския бряг, на ул. “Цар Иван Асен”. Строена е в средата на ХІХ век. Ъгловото й местонахождение дава възможност за характерното еркерно наддаване. Интерес представляват художествено изработените с дърворезба конзоли на еркерите.
РАННОВИЗАНТИЙСКИ ТЕРМИ
Термите (баните) в гр.Несебър се намират в най-ниската част на северния бряг на полуострова, североизточно от църквата “Св.Йоан Кръстител”.
Проучени са около 2/3 от площта им – предверие, централна зала и топли помещения с басейни. Останалата част остава под съвременната застройка. Захранват се с вода чрез подземна, проходна канализация.
Строени са в периода V – VІ в.. Скоро след това планът им е променян. Стените отвътре са били облицовани с мрамор. На места са запазени до 3 км височина.
Четири масивни колони са поддържали кръстат свод или купол над централната зала.
По писмени сведения през 680 г. тук се е лекувал византийският император Константин ІV Погонат.
Разрушени са в началото на ІХ в. след превземането на града от българския хан Крум – 812 г. и се използват за жилищни и стопански нужди.
В ХІ в. в двата ъгъла на централната зала са построении пещи за добив на вар от богатата мраморна украса на термите.
Обектът е частично консервиран
Общината обхваща 14 селища: гр.Несебър, гр.Обзор, с.Свети Влас, с.Равда, с.Гюльовца, с.Оризаре, с.Тънково, с.Кошарица, с.Баня, с.Паницово, с.Раковсково, с.Приселци, с.Емона, с.Козница
Община Несебър заема най-северната част от Черноморското крайбрежие на Бургаска област. На север граничи с общините Бяла и Долни Чифлик, на запад – с община Поморие, на изток - с Черно море. Значителната крайбрежна ивица и нейният разнообразен характер създават благоприятни условия за развитие на туризма. Общинският център гр. Несебър се намира на 20 км. от международното летище Бургас.Общината обхваща 14 селища:гр.Несебър, гр.Обзор, с.Свети Влас, с.Равда, с.Гюльовца, с.Оризаре, с.Тънково, с.Кошарица, с.Баня, с.Паницово, с.Раковсково, с.Приселци, с.Емона, с.Козница.Общата територия на община Несебър е 421 883 дка. От тях 167 229 дка са селскостопански земи, 20 418 дка - горски фонд. Плажните ресурси на общината са едни от най-големите на българското Черноморско крайбрежие и възлизат на 1517 дка с общ капацитет 139 450 плажни места. Тези природни ресурси са най-важният фактор, който определя и формира основната отраслова структура на общинската икономика – стопански туризъм, отдих и спорт. Те превръщат община Несебър в най-голямата туристическа агломерация на Българското Черноморие. На нейната територия функционират 200 хотела с повече от 200 000 легла, 630 частни квартири с над 35 000 легла и 1000 заведения за обществено хранене.
Несебър е един от най-древните градове в Европа. Построен от Ойкист изпратен от Мегара заедно със значителен брой колонисти от там. Градът е основан под името Месимврия. Не е известно други гръцки градове да са участвали съвместно заедно с Мегара в това начинание. Градът става един от двата най-мощни града в района на пиргоския залив и запазва това си положение през целият период на Античноста, през който поради борбата си за надмощие в пиргоския залив с Аполония не успява да създаде свой колонии в самият залив и е принудена да насочи колонистите си кам вътрешноста на Тракия, като основава град Аетос(днешен Айтос), а според някои учени и Диамполис(днешен Ямбол). Аполония дори успява да блокира достъпа на месимвриотите до залива със създаването на техните колонии Анхиалос(днешно Поморие) и Пиргос(днешен Бургас).
Този период на противоборство завършва със завладяването на района от римляните. През целия период на Античността, римско и последвалото го византийско управление градът се развива и трупа богатства, видни и до днес въпреки преживените тъмни векове.
Изглед от стария град Историческият музей Българските царе от първата и втората българска държава даряват града с широка автономия и никога не се намесват пряко в неговите дела, като от това време до присъединяването му от третата българска държава, той има олигархично и демократично управление. Или от заможните граждани, който били задължени да допринясят за развитието на общността или от градски съвет, избиран от демоса. Когато се намесвали бългаските владетели, то ставало било като ктитори или дарители и благодетели на града.
Византийското управление било по същество същото, като към всички завоеватели града изпълнява честно финансовите си задължения към фикса. С идването на турците положението не се променя значително освен със започналото първо заселване на не гръцко население на града. Първият значитенелен удар върху града е нанесен от фашисткото управление на България, (20-те години на 20 век) което се опитва да унищожи коренното гръцко население, като следва идеологията, довела 20 години по-късно света до най-голямата война, позната на човечеството. В състоянието на терор, създадено от правителтвото, не липсват зверства и унижение.Хиляди хора са принудени да напуснат древния град, завещан от дедите им, и да потърсят физическо спасение в Гърция, Европа, Америка. Несебър е обявен за архитектурен и археологически резерват през 1956 г., а през 1983 г. културните паметници в града са прибавени към списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство. В наши дни след демократизацията на държавата градът може отново спокойно да развива своята култура и богатства в настъпилия период на подем. Днес гръцката общност на града живее без страх за утрешния ден и полага своя голям принос в развитието на съвременната българска държава.
Несебър е обявен за архитектурен и археологически резерват през 1956 г., а през 1983 г. културните паметници в града са прибавени към списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.
