Село Кости се намира на 25 км. южно от Царево. През него е минавал старият път от Малко Търново за Василико и Ахтопол. Най-ранното писмено свидетелство за него датира от 1498 г. Селото фигурира и в данъчен регистър на кааза Анхиало през 17 в. То е едно от дванадесетте села в Агатополска нахия. През Руско-турската война от 1828 - 1829 г. се споменава като “гръцко село”. След Освобождението остава в Турция и се числи към новоучредената Малкотърновска кааза. И сега можем да видим някои от старите дървени къщи на предишните му жители. Те са просторни и двукатни – отдолу с обор. Обковани са с груби дъбови дъски, имат широки одъри, но нямат прозорци. Осветлението се е осигурявало от покрива с “подвижна керемида”. Този стил жилищна архитектура е познат само в трите гръцки села - Кости, Бродилово и Синеморец. Старото население се изселва през 1914 г. и на негово място идват българи от Източна Тракия. Легендарното плодородие на местността намира израз в преданието за многобройните орехови дървета растящи тук. Прочуто било с нестинарите си.
В околностите на Кости, както и при с. Българи, има следи от металургична дейност. Южно от селото се намира могилен некропол с 15 могили и няколко самостоятелни тракийски могили.
Църквата “Св.Св. Кирил и Методий” е пострадала през Илинденско - Преображенското въстание и през 1909 г. на нейно място е възстановен сегашният храм. Иконостасът и иконите са изработени от резбаря Пандил. В църквата са запазени и икони от времето преди реставрацията й. Две от тях са на “Свети Георги Янински”, нарисувани от зографа Коста Поликсоидо през 1883 и 1901 г.
