Община Ивайловград е разположена в най-югоизточната част на Родопите. На изток и юг граничи с Република Гърция, а на север и запад с общините Любимец, Маджарово и Крумовград.
Общината има 50 населени места: Бели дол, Белополци, Белополяне, Ботурче, Брусино, Бубино, Бялградец, Ветрушка, Вис, Глумово, Горно Луково, Горноселци, Горско, Гугутка, Долно Луково, Долноселци, Драбишна, Железари, Железино, Ивайловград, Казак, Камилски дол, Карловско, Кобилино, Кондово, Конници, Костилково, Ламбух, Ленско, Мандрица, Меден бук, Нова ливада, Одринци, Орешино, Пашкул, Планинец, Плевун, Покрован, Попско, Пъстроок, Розино, Сборино, Свирачи, Сив кладенец, Славеево, Соколенци, Хухла, Черни рид, Черничино, Чучулига.
Територията на общината е 820 кв. км. Надморската височина е от 70 до 700 м.
Ивайловград се намира в крайните дялове на Източните Родопи по средното течение на р.Арда и нейните притоци Бяла и Луда река. Старото име на града е Ортаккьой. Думата е турска и означава "Махала от приятели" или "Обща махала". Градът е център на Ивайловградското архиерейско наместничество, едно от осемте наместничества на Пловдивската епархия на Българска православна църква. Климатът на района е преходно - средиземноморски и попада изцяло в Източно - Родопската физико - географска област. Релефът на региона има добре изразен нискоридов и долинен характер. Първите сведения за днешния Ивайловград са от 9 - 10 в. В епархийски списъци от времето на император Лъв VІ (886-912) и патриарх Николай Мистик се споменава митрополитското средище Лютица. То е известно и от мемоарите на император Йоан VІ Кантакузин (1347-1354), където през 1342-1243г. достигнали неговите пехотинци. През Средновековието на мястото на с. Лъджа (сега квартал на съвременния Ивайловград) се е издигала крепостта Литица (Лютица).Градът е бил разрушен при навлизането на османските турци на Балканите. Поради междуособиците в Османската империя и кърджалийското движение, в края на 18 и началото на 19 в. започва масово изселване на българското население към Мала Азия. По време на османското присъствие и през епохата на българското възраждане сведенията за града са оскъдни.
След Освобождението на България от османска власт, според решенията на Берлинския конгрес от 1878г., районът на Ивайловград остава в пределите на турската държава. През 1912г., по време на Балканската война, Източните Родопи попадат в оперативния периметър на Отделната сборна конна бригада под командването на генерал-майор Александър Танев. До 1913 г. неселението на Ивайловград е изцяло гръцко. През лятото на 1913г. в Гюмюрджинска област е образувано т.нар. "Гюмюрджинско автономно управление" с председател Хафъз Сали. Неговите чети пристигат в Ивайловград на 29 юли 1913г. През септември - октомври 1913г. главорезите от автономните чети убиват, заколват и изгарят 335 души в селата Камилски дол, Сив кладенец, Покрован, Хухла, Горно Луково, Горноселци, Гугутка, Попско и Драбишна. През 1926 г. тракийци пишат протестна манифестация против Ньойския договор. Намесата на 28-ми пехотен полк и четите на прославените тракийски войводи Димитър Маджаров и Руси Славов предотвратява тоталното обезбългаряване на Ивайловградския край. Чак след това той започва мирния си живот като един от предните бастиони на българската държава, присъединен към териториалния патримониум на България. След подписването на мирните договори е възобновен процесът на политическото,административното, просветното и културното развитие. Създават се институциите, организациите, ведомствата и структурите на българската държавност.
В община Ивайловград се срещат царският орел, големият креслив орел, белошипата ветрушка, карталът и Черен щъркел. Общината е богата на вековни иглолистни и широколистни гори и затова специфичен за общината е дърводобивът. Най-големи площи са засети от дъбовите гори. Срещат се 7 вида дъб, които изграждат чисти и смесени гори. Буковите гори са запазени по долините на реките Арда и Бяла. Тук се срещат и средиземноморски съобщества, доминирани от вечнозелената грипа и зелениката.На теритиорията на общината се срещат 84 вида растения от Червената книга на България и 11 редки в световен мащаб. Растенията, намиращи се на територията на община Ивайловград, са южни топлолюбиви видове, много от тях са с единствени за страната находища тук. Такива са ягодовото дърво, зелениката, скалният лопен, бадемовидната круша, памуклийката и др.
Забележителности в общината:
Антична римска вила „Армира“ е комплекс от жилищни и стопански постройки, разположени на площ от 2200 кв.м. Жилищната и част, заемаща площ от 978 кв.м., обхваща голям вътрешен двор, ограден от покрита галерия с колонада (перистил) и басейн (имплувиум) в средата. Около него са разположени помещенията за живеене - трапезария, дневна, кухня, спалня, баня и др. Отоплението на помещенията се е осъществявало чрез хипокауст (подподово отопление, при което пода на сградата е повдигнат на колконки от зидани тухли или керамични тръби, между които циркулира топъл въздух от специално изградени за целта огнища). По време на разкопките са открити добре запазени мозайки с фигурални и геометрични мотиви, капители, ажурни парапети, херми, профилирани фрагменти от колони, пиластри, корнизи и облицовки от мрамор. Намерени са и множество керамични съдове, накити и предмети на бита. Помещенията са с украсени с мозайки подове и богата мраморна декорация и цветна мазилка. Поради денивелацията на терена, стопанския комплекс към вилата се е съхранил в значително по-лошо състояние. Неговото предназначение е да осигури дейността по експлоатацията на земите, съхранението и обработката на селскостопанската продукция, на инвентара и др. Няма конкретни данни за характера на развиваната селскостопанска дейност. Вилата се обитава да третата четвърт на 4 в. Разрушаването и се свързва с голямото опустошение на околностите не Адрианопол през 378г., когато римската армия под командването на Валент е разбита от готите, а самия император е ранен в боя и отнесен от своите най-близки войни до вила в близост до бойното поле. В последствие, готите откриват това убежище на ранения император, превземат и опожаряват вилата и убиват самия император. В близост до "Вила Армира" в землището на с. Свирачи се намира и антична могила, насипана върху каменна основа. Периода на използване на могилата и съоръженията в нея се датира в рамките на римската епоха (1 - 5 в.) и по-точно в ранния период на управление на император Траян (97-117г.). Вероятно могилата е ползвана като фамилен некропол на собствениците на "Вила Армира". Надгробната могила е с височина около 16 м. Могилният насип е разположен върху масивна каменна конструкция с дължина около 200 м., ограждаща могилата в основата и. Върху сложно изграден стилобат (основа) от ломен камък и хоросан е била поставена каменна облицовка. Цялата конструкция е работена по предварително изготвен архитектурен план. Блоковете от облицовката са с дължина до 3,70 м. и всеки от тях е дъговидно изрязан при външния си край. Те са стъпаловидно подредени в десет реда. Връзката между тях е от масивни железни скоби, споени с олово. Могилата е насипана от обединени множество малки могилки, като пръстта за тях е взета от околността. Сред насипа са намерени и праисторически материали, вероятно взети от близко разположено селище.
Крепостта "Лютица" е една от най-добре запазените в първоначалния си вид средновековни крепости по българските земи. Стените й, ограждащи площ от 14 дка, са запазени на височина до 6 м. и 9 имат дебелина от 1,75 м. Отбраната им е подсилена с 12 кули, част от които са запазени до първоначалната си височина от 9 м. Кулите са били триетажни и са завършвали с бойна площадка, снабдена със зъбери. Долните етажи на южните кули са използвани като жилищни помещения, а тези на северните - като водохранилища. За първи път името на крепостта се появява в епископските списъци от времето на император Лъв VI(886-912г.). Разрушавана многократно, в сегашния си вид, тя е построена най-вероятно през 12 - 13 в., по времето на цар Калоян. Известно е, че при османското нашествие по нашите земи Лютица е завладяна без бой. В резултат на това, тя запазва статута си на епископски център.
Интересно:
През 1914г. се създава самодеен театър. Първата играна пиеса е "Нещастна фамилия " на Васил Друмев.
Редовни събития:
14 февруари - празник на града и празник на Св. Трифон Зарезан по стар стил.
1 юни - "Илиева нива" : провежда се възпоменателен събор всяка година в памет на децата, избити в района през Балканските войни от башибозук.
