За селото
Село Българи се намира в източната част на Странджа плнина, разположено върху заобиколен от дълбоки долове рид, на 18 км. югозападно от гр. Царево.
То е единственото странджанското село със статут на фолклорен резерват и с най-добре запазена нестинарска традиция.
Нестинарската общност в селото е съхранила автентичността на обреда, въпреки че от десетилетия няма нестинари от “нестинарско коляно”.
Селото е едно от последните четири нестинарски села в България.
История
До 1934 г.е носело прабългарското име Вулгури - видоизменено от Ургари или Ургури.
Ургарите са прабългарско племе, което се предполага че имало за задача да охранява българо-византийската граница.
Българи под името Булери е отбелязано в една анонимна карта, отпечатана в Лондон от Джеймс Уайд през 1829 г. и на картата на генерал Александър Хатов,
издадена в 1854 г. във връзка с Кримската война.
В османотурски документи селото фигурира за първи път през 1454 г. - една година след завладяването на Константинопол. Впоследствие през втората половина на 17 век се появява в данъчните регистри на каза Анхиало.
От Българи има участници в Гръцката революция от 1821 г. Според документи Българи и Кондолово дават четири жертви след потушаване на бунта за освобождение на Гърция.
След Руско-турската война 1828 - 1829 г. част от жителите на Българи се изселват в Южна Русия. След Освобождението селото остава под робство и половината от жителите му се преселват в Приморско. През 1903 г. село Българи е изгорено. След 1913 г. то е било център на община, към която са се отнасяли Изгрев, Кондолово, изчезналото село Припор и чифлиците Грънчар баир, Ениято, Кобурич, и др. През двадесетте години жителите му образуват горско-производителната кооперация „Дъб”.
Културни и природни забележителности:
Църквата "Св.Св. Константин и Елена" е строена след Преображенското въстание.
На север от селото се намира крепостта "Ургури", изградена от траките и разположена на площ от 10 000 кв.м. Намира се на висок хълм със стръмни скатове, спускащи се към река Караагач. В момента крепостните й стени са високи около 1 м. Във вътрешността на крепостта се виждат останки от вътрешно укрепление с площ 1 000 кв.м. Там се намират и основите на голяма трикорабна черква.
Източно от Българи, в местността "Църквището" по пътя за резервата "Силкосия" се намира могилния некропол, който се състои от около 100 малки могили.
В местността “Калдъръмът” - северно от селото и източно от крепостта “Ургури” има запазена отсечка от древен път с дължина между 50 и 100 м., павиран с грубо одялани каменни блокове. Направлението му е на североизток - към морето в района на Китен.
На юг от селото, в местността "Шумяка", се намира голяма могила с диаметър 35 м., наречена „Тумбата".
На около 2 км. северозападно от селото в местностите "Рупите" и "Скуриите" има останки от металургична дейност.
Редовни събития
Празника на с. Българи е на 3 и 4 юни - деня на св.св. Константин и Елена.
За нестинарството
Нестинарството е система от вярвания и обреди по специален нестинарски календар, които се извършват от йерархично организирана общност.
Вярата повелява, че влизането и играта в огнения кръг е желание на Св. Константин, който може да “отвори пътя” на нестинар.
Нестинарството е древен български и гръцки обичай, при който хората танцуват боси върху жарава (въглени). Според традицията, нестинарите играят вечерта в деня на Константин и Елена (нощта на 3 срещу 4 юни по стар стил). Обичаят е разпространен в началото на 20 век в няколко български и гръцки села в Източна Тракия, част от които в 1913 година попадат в България, а част остават в Турция. Гръцкото население от останалите в Турция села се изселва в Гърция през 20-те и пренася със себе си и нестинарските обичаи.
В миналото „нестинарски“ села са още гръцките Кости и Бродилово, както и българските Граматиково, Сливарово и Кондолово и в едно-единствено село в планината Родопи.
В Гърция нестинарството се практикува в няколко села в Егейска Македония, населени от потомци на тракийски бежанци, като Каракавак (Мавролевки) в Драмско, Бутково (Керкини) и Каракашка (Агия Елени) в Серско, Лъгадина (Лангадас) в Солунско и Мелики в Берско.
За първи път обичаят е документиран писмено през 1862 г. от Петко Р. Славейков. Според някои историци, обичаят се свързва с езически ритуали, запазили се от времето на траките. Въпреки, че нестинарите играят върху жаравата с икона на Св. Елена и Св. Константин (император Константин Велики — който обявява с Медиоланския едикт християнството за религия, наравно с останалите в Римската империя, и майка му — Света Елена) обичаят никога не е бил признат от Църквата, преследван е от нея, а самите нестинари са обозначавани като „обладани от дявола“. Последните големи гонения започват през 1913 година. Тогава от обичая се отказват някои от нестинарите в гръцкото село Кости, част от които след войните 1912-1918 г. биват изселени от селото. През 1941/1942 г. нестинарските игри били запазени само в три села — с. Българи, Кости и Граматиково, където това продължава до към 1948–1949 г. Автентичният обичай се възстановява в началото на 90-те години на 20 век.
Рано сутринта в деня на светците, на процесия водена от нестинарите се изнасяли иконите до близкия край селото свещен извор (аязмо). В шествието се включват всички жители. На извора иконите се освещават и се играе хоро — с тъпан и гайда, а водата от извора се приема за най-лековита през годината. След освещаването на иконите, шествието обикаля цялото село и нестинарите се прибират в параклис (наричан конак). В него се пазят иконите на Константин и Елена. В конака нестинарите прекарвали времето до вечерта и слушали непрекъснатото биене на тъпан в определен ритъм, от което изпадали в транс. В същото време на площада се пали огън, който се поддържа цял ден от най-стария нестинар или нестинарка (те обикновено са на възраст, при която вече не играят). На свечеряване огънят вече започва да се разстила за жаравата. В нея първи пристъпват най-старите практикуващи нестинари, които преди това обикалят жаравата три пъти, а след това я минават на кръст. Едва след това започва и истинският танц, като при него изпадналите в транс танцьори нерядко правели предсказания.
Нестинарство се практикувало само от „нестинарски“ фамилии, но имало случаи, когато в транс изпадали и някои от присъстващите на обреда.
