Община Благоевград е разположена в Югозападна България на площ от 628 кв.км. Включва град Благоевград и прилежащите към него 25 села: Бело поле, Бистрица, Бучино Българчево, Габрово, Горно Хърсово, Дебочица, Делвино, Дренково, Дъбрава, Еленово, Зелендол, Изгрев, Клисура, Лешко, Лисия, Логодаж, Марулево Мощанец, Обел, Падеш, Покровник, Рилци, Селище, Церово.
Благоевград е най-големият град на Пиринска Македония.
Стари имена на града - Скаптопара (Горно пазарище), Дюма Базари, Дюма, Орта Дюма, Джумая, Горна Джумая (джумая е арабска дума и означава множество от хора, също така и Петък. Петъкът бил ден за празнична молитва на мюсюлманите, а от там и пазарен).
Намира се в подножието на югозападните склонове на Рила планина, от двете страни на р. Благоевградска Бистрица – ляв приток на р. Струма, върху останките на древно римското селище "Скаптопара". Релефът е планински и котловинен. Територията на общината е разположена на три височинни пояса: низинен пояс /от 0 до 200м./ - долината на р. Струма; хълмист пояс /от 200 до 600м/ - Благоевградската котловина ; нископланински пояс /от 600 до 1000м./ - подножието на планините Рила, Пирин и Влахина, където са разположени някои от селата на общината и курортната м. Бодрост.
Районът се намира в преходно-континентална климатична област на Европейски континентален климатичен пояс. Основните морфолого-генетични елементи на релефа са: речните долини, долинните форми (долинни равнини), денодационни повърхнини.
Средиземноморският въздух, нахлуващ по долината на р. Струма влияе върху климатичната характеристика на района. Голямата разлика в надморската височина е причина за обособяване на два климатични района: Район с преходно-континентален климат. Този район обхваща около 80% от територията на Общината на височина до 1000м. Район с планински климат. Този район намиращ се над 1000м. надморска височина, заема около 20% от територията на общината.
Речната мрежа на територията на общината е гъста и се формира главно от малките леви и десни притоци на р. Струма. Общата водна маса е около 1393 мил. куб.м., при средно количество на валежите през годината.
На територията на общината има около 30 минерални извора. Водата се използва за лечение на ревматични заболявания, хронични заболявания на периферната нервна система, гинекологични заболявания и др. Легенда разказва, селянин от с. Марулево намерил тук болния си кон, който оздравял от минералните извори.
Надморската височина на града е 360 м. На югоизток от него се вижда Пирин, на изток - Рила, а на запад - Влахина планина.
Горският фонд заема около 45% от територията на Общината. Градът има мек Средиземноморски климат. Керамични фрагменти свидетелстват за следи от човешка дейност от 10 в.пр.н.е. Тракийската цивилизация се заражда в местността около 300 г. пр.н.е. Топлите минерални извори стават център на тракийското селище, към което по-късно се насочват римските завоеватели. С идването на славяните живота тук замира, а за следващите векове липсват данни.
След османското нашествие от 15 в. в местността било съсредоточено цялото ислямско войнство.
През 1866 г. е основано и читалището на града.
През 1912 г., в следствие на Балканската война, пиринския край и Джумая получават своето освобождение.
През 1919 г. тук се премества Солунската гимназия - днес Национална хуманитарна гимназия "Св.св. Кирил и Методий". Откриват се първоначално две основни училища - Прогимназия, Земеделска гимназия. Построява се Археологичен музей.
През 1919 г. излиза първия вестник в Горна Джумая "Македонска сълза".
През лятото на 1923г., в горния край на днешната градска градина, братя Рожен прожектират първия филм.
След 1925 г. започва благоустрояването на центъра.
През 1926 г. е положен първият камък на днешното читалище и тогава се оформя
площад "Македония" и прилежащите му улички.
До 1929 г. в Горна Джумая няма ток. На определени места вечер светели газени фенери. Есента на 1929 г. става тържественото пускане на тока Часните домове обаче се електифицират в следващите 10 години.
През 1934 г. се прекарва водопровод. До този момент водата се добивала от кладенци. Първоначално изникват чешми по главните улици, а по-късно и по домовете.
През 1937 г.се открива жп гарата, свързваща Горна Джумая с Дупница.
На 9 май 1950 г. Горна Джумая е прекръстена на Благоевград в чест на политическия деец Димитър Благоев.
През 1954 г. към него е присъединено село Грамада, а през 1973 г. и село Струмско.
В края на 80-те години Благоевград осъмва с нов център и преобразени общински сгради. Сменя се канализацията; построяват се Американския Университет,
Кметството, Поликлиниката, оформя се площад "Георги Измерлиев" пускат се фонтаните.
В Благоевград има два университета: Югозападен университет "Неофит Рилски" и първия в източна Европа Американски университет.
Гордост на града са Ансамбъла за народни песни и танци „Пирин“ и футболният тим Пирин Благоевград
В близост до града се намира ски пистата "Бодрост".
Благоевград принадлежи в църковно-административно отношение към Неврокопска епархия и е нейно седалище.
Други забележителности:
Възрожденски квартал „Вароша“ има уникална архитектура. В квартала се намира къщата на Георги Измирлиев - Македончето, участвал в Освободителните движения.
Църква "Въведение Богородично" - строежът й е започнат през 1840 г. и за четири години е изграден като подобие на храма в Рилската света
обител. Осветена е през 1844 г., а в следващите 50 години е достроена и изографисана.
Църква "Св. Димитър" - кв. Струмско
Църква "Св. архангел Михаил" - кв. Еленово
Исторически музей Благоевград - в него се пази първият печатен препис на “История славяноболгарская” от отец Стойко Владиславов (Софроний Врачански).
Пазят се пушките на предводителите на борбата в югозападна България - Яне Сандански и Ильо Войвода.
Редовни събития:
От 2004 г. насам Благоевград е част от ежегодното турне на музикалната компания "Payner Music" , организирано от телевизия „Планета“.
От 2005 г. градът ежегодно е домакин на международния фестивал "Македония Фолк".