За общината
Община Бяла е разположена в централната част на Българското Черноморско крайбрежие. На север и северозапад граничи с община Долни Чифлик /Варненска област/ и на юг и югозапад с община Несебър /Бургаска област/. Територията й е 162 км2. В национален план обхващат 0,15% от територията и 0,04% от населението на страната. Общината включва 6 населени места: гр. Бяла, с. Горица, с. Господиново, с. Дюлино, с. Попович и с. Самотино. Административен център е град Бяла. Бреговата ивица на общината се характеризира със съчетание от скалист бряг, малки заливи, плажови ивици с пясъчни дюни. Брегът е стръмен и разчленен. Общата дължина на морския бряг е 14 300 м или около 3% от цялата дължина на българския черноморски бряг. По-голямата част от плажовете имат източна, североизточна и югоизточна експозиция, което предлага и по-оптимални условия за слънчево греене.
Географско положение
Град Бяла се намира на 50 км. от гр. Варна, на 70 км. от Бургас и на 5 км. от Обзор. Съвременният релеф на община Бяла може да се характеризира като хълмист. В западната и северната част на общината попадат източните склонове на Камчийска планина. Тези склонове се спускат плавно към морето с наклон от 2 до 5%. Надморската височина на град Бяла е 42 м. Общата дължина на плажните ивици е 6244 м.
История
Първото селище в района на Бяла е възникнало вероятно през VІ в. пр. Хр., около залива на нос Свети Атанас. За това свидетелстват резултатите от подводните археологически проучвания през 1979 г. с групата “Космос” и през 1988 и 1989 г. – с водолазната група на НЕК-ЮНЕСКО. Най-ранното свидетелство за приставане на кораби в залива засега са два каменни щока - останки от каменно-дървени котви. Те датират от VІ в. пр. Хр. Към такава ранна дата насочват и няколко фрагмента от хиоски амфори (края на VІ-V в. пр. Хр.). Експонатите са изложени в Демонстрационен център “Белите скали” в Бяла.
Селището се е намирало непосредствено до известна римска пътна станция /Темплум Йовис/, а около него има римска крепост. Името на станцията е дадено от храма на Зевс. От него произхождат мраморни капители, единият видян през 1892 г. в развалините в северозападния край на крепостта, а другият - зазидан в стената на църквата “Св. Успение Богородично” в Бяла. Капителите са в Коринтски стил. От разрушената крепост в същата църква са пренесени квадратни тухли и още една мраморна колона с обикновен капител. Районът попада в териториите на разпространение на тетрадрахми, сечени в Томи и Одесос, както и на римски монети. При изкопни работи през 1969 г. е открита варовикова надгробна плоча с гръцки надпис. Надписът е възстановен от проф. Веселин Бешевлиев и гласи : ”В памет на Теодор Презвитера”. Датировката се отнася към началото на VІ в. След основаването на Първото българско царство през 681 г., района влиза в границите му . Първата българска държава била твърде сложно устроена и отбраната й била организирана чрез цяла система от укрепителни съоръжения. Откъслечните сведения на старите автори и народните предания пораждат интерес към земнонасипните съоръжения у нас още в първите години след Освобождението. Тяхното откриване за науката е заслуга на братята Карел и Херменгилд Шкорпил. В резултат на техните знаменити обиколки из България са приведени в известност почти всички запазени землени укрепления.
На границата между Варненска и Бургаска област , между Бяла и Обзор, е разположен най-южният крайбрежен вал по Българското Черноморие. Той затваря ниската пясъчна тераса при устието на река Двойница. Започва на нейния ляв бряг, достига река Панаир дере, преминава северно от нея и завършва в подножието на високо издигнатия бряг. Тук по повърхността на вала се виждат разхвърляни камъни и тухли, вземани вероятно от останките на голямата римска крепост при Обзор. В този насип е открит един от ценните паметници, свързани с прабългарската руническа писменост - известният камък от Бяла, в момента изложен в Националния исторически музей в София. Знаците датират към VІІІ- ІХ в. като те са характерни за цялата територия на Първото българско царство.
В околностите на с. Дюлино се намира и средновековната крепост Козяк. Развалините на крепостта се намират на източния от двата ръта, които се спускат от връх Янку тепе към долината на р. Двойница. Според братя Шкорпил крепостта се е състояла от две части. Предната, като по-достъпна, е била здраво съградена с план на неправилен шестоъгълник. В северния ъгъл личат останките на кула. Като пристан Козяк несъмнено се е използвал /въпреки, че не е отбелязан в средновековните морски карти/, защото през ХVІ в. е съществувал “закон за пристанището на Гьозке”, в който се определят митата на стоките, внасяни или изнасяни с кораби. Крепостта тежко пострадала от рицарите на граф Амедей VІ Савойски по време на морския поход срещу Българското Черноморие през есента на 1366 г. При неизвестни обстоятелства по- късно Козяк отново била включена в границите на Търновското царство по времето на цар Иван Шишман /1371-1395/. Пълният упадък на крепостта настъпил през ХІХ в. , когато нейния пристан, недостъпен за параходите, бил посещаван само от малки гемии, които изнасяли оттук дървен материал.
За първи път името на селището се споменава в един турски регистър от 1731 г. като Ак-дере. От събитията преди 1878 г. славата на Бяла се свързва с името на хайдут Щерю Певтичев. Жителите на града му издигат паметник през 1986 г., който в момента се намира в центъра. През 1821 г. в Гърция избухва въстание против Османската империя. То обхванало всички села и градове покрай Черноморието, които били населени с гърци. В това въстание взели участие и жители на Бяла. По спомени на местни жители към края на ХІХ в. селището се е разделяло на две махали, които са се назовавали по името на църквите разположени в тях - гръцка или “Св. Успение Богородично” и “Св. Параскева”.
От 1925 до към 1928 г. от Бяла са се изселили около двеста семейства в Катерини, Корино, Китрос, Аспрос /в Гърция/. В техните къщи се настаняват бежанци - македонци, а по-късно тракийци и добруджанци. След Втората световна война започва благоустрояването на селището. До този момент къщите са едноетажни, измазани с кал, или въобще без никаква мазилка. Общината се помещава в изоставени бараки от германските войски. За телеграфо-пощенска станция, медицинска амбулатория, родилен дом, ветеринарна лечебница и др. служби се наемат помещения в частни жилища. Голямо значение за благоустрояването на селището изиграва трудовата повинност. Тя се въвежда през 1948 г., като този труд се влага в изграждането на училището, читалището, мостове и пътна мрежа, водоснабдяване и електрификация, озеленяване. Отделят се средства за изграждането на обществени сгради и оформянето на нов център. През 1976 г. е открита детска градина, аптека, преустроена е пощатата. През 70-те години започва строителството на поликлиника, която официално е открита през 1983 г.
Официално Бяла е обявена за град на 5.ІХ.1984 г.
Читалище "Пробуда"
Закъснялото Възраждане на Варненския край, плод на пъстрото етническо население засилва духовните потребности на беленци. Група ентусиазирани учители решават да създадат читалище - традиционна форма на българския културен живот. Читалището е учредено на 1. І. 1928 г. от Божин Пенугов, Тодор Пиринчев, Атанас Христов Калчев, Христо Проданов, Никола Проданов, Григор Франков, Аргир Москов, Христо Божинков и учителя Петър Пенчев с помощта на клона на Б.Н. М.С. /Български народен морски сговор/ в Бяла в лицето на капитан Малинчев и мичман І-ви ранг Кръстьо Куюджуклиев, чиято основна дейност била да организира културния живот в селището. По инициатива на основателите били събрани книги от населението, след което библиотеката започва дейността си. Дейността на читалището основно се състои в организиране на сказки /беседи/ по въпроси от изключителна важност за населението, курсове по лозарство, овощарство, шев и кройка и др. подобни разширяващи светогледа и възможностите на хората. Най- обемна работа читалището е имало с децата. То било любимо място за малките беленчета. През 1928 г. се открива детски театър с постановките “Снежната царица”, “Бедните деца”, “Мухите” и др. Провеждат се вечеринки, събори, детски утра. Благодарение на ентусиазма и възможностите на учителите, от децата са подготвени и изнесени редица кратки пиески с поучително съдържание, тържества по случай бележити годишнини и големи християнски празници. След като по Закона за читалищата е оземлено и читалище “Пробуда”, то започва да разполага със собствени приходи, които в значителна степен подпомагат развитието на театралното дело. На сцената се поставят и по- сериозни театрални постановки, като основно актьорите са били учители. Читалището напълно се утвърждава като културна институция. През периода 1948-1950 г. благодарение на всеобщата трудова повинност, наличие на парични средства и желанието на населението се построява сградата, в която и до сега /2004 г./ служи за развитие на културни дейности. През 1945 г. към читалището се сформира певческа група с ръководител Евтимия Радулова. По- късно групата започва да участва в районни и околийски прегледи на читалищните хорове, където колективът заема първите места. От 1952 г. до 1954 г. диригент на хоровия състав е младата учителка Морфа Йовчева. През 1954 г. ръководител става Никола Попов, а през 1955 г. диригент на хора е Радка Хитова- учителка. През 1956 г. на националния преглед на художествената самодейност в гр. София беленският женски хор става републикански първенец и получава лично поздравление от народния артист Филип Кутев. От 1963 г. до 1990 г. под ръководството на Димитър Димитров беленския хор преживява своето златно време. Той извоюва отличието “Представителен хор”. През годините на своето съществуване колективът разучава 90 песни и изнася над 70 концерта. Въз основа на постиженията в културната област са заложени и за развитие следните дейности: първия етаж на сградата включва киносалон със сцена и отопление, който може да се използва целогодишно; там се прожектират филми и се провеждат събрания; сцената се използва за театрални постановки и изяви на новосформирания женски хор към читалище “Пробуда”; към салона има помещения за гримьорни и една репетиционна стая, в която има пиано; на втория етаж се помещава библиотеката с хранилище, там е и кабината за прожекции. Библиотеката, която се намира в читалището предлага богат избор от заглавия в разнообразни жанрове. Всеки пребиваващ гражданин в Бяла може да стане член на библиотеката. Около 1950 г. се сформира танцов състав, в който участват младежи и девойки от селото. Изнасяли са се пиесите: “ Сребърният пръстен”, “Боряна”, “Когато гръм удари” и др. От 1984 до 1986 г. ръководител на театралния състав е Елена Мръвкова и той изнася “Котка на радиатор” и “Хирошима”. Към читалището се сформира и театрално- сатерична група с ръководители: Стефан Димитров, Калчо Панделиев и Ани Костадинова.
От 1973-1979 г. работи танцов колектив с ръководител Иван Русанов. През 1980 г. танцовия състав е с художествен ръководител Деспа Калчева. Други състави при читалище “Пробуда”: вокална група за руски песни с ръководител Росица Касабян; детски-музикален театър с художествен ръководител Снежана Джанева, а по-късно Малина Василева Михалкова; куклено-театрален състав с художествени ръководители Веселин и Мара Дионисеви. През 1974 г. се сформира вокално-инструментална група “Аспрос” с ръководител Алекси Иванов Панчев, а по- късно Георги Стратиев. Важно място в дейността на читалището заема и седмото изкуство, което внася общобългарски и европейски привкус в културния живот. Разнообразните по жанр спектакли и богатият филмов репертоар през летния сезон прокарват идеята за създаване на открита сцена. През 1974 г. в Бяла се изгражда летен театър. През 2002 г. започва работа новия танцов състав с ръководител Деспа Калчева - с участието на деца и юноши от ОУ “Отец Паисий”. Сформира се и група за стари градски и народни песни с ръководител Любомир Любенов, група за скеч изпълнения в състав: Александър Салудски, Даниела Любомирова и Йорданка Николаева, както и нов вокално- инструментален състав: Апостол Георгиев, Иван Алексиев, Билян Балинов, Димо Пурнарев, Николай Христов, Катя Матева. През месец април 2001 г. благодарение на спечелен проект от Община Бяла, започва основен ремонт на читалищната сграда. В края на 2001 г. се прекратява дейността на детската театрална школа и скеч изпълненията. Групата за народни песни попълва своя състав с девойки учащи в СОУ- гр. Бяла. Танцовият състав се увеличава на 26 души с нов ръководител – Стефан Добрев. С огромно желание продължава да изнася сценки и дългогодишният самодеец Александър Салудски. Днес читалището се е утвърдило като културна институция, която организира редица културни мероприятия, съдейства за събиране и съхраняване на културно-историческото наследство на региона, както и за запазване на традициите. Към него работят танцови състави, изнасят се и театрални постановки, концерти. Стадион "Черноморец"
Важно направление на общината е създаването на условия за масова физкултура и спорт. Още през 1949 г. се излъчва комисия, имаща за задача да определи петно за изграждането на физкултурно игрище. Завършителните работи се проточват до 1986 г., когато се открива стадиона в Бяла, разполагащ с 1000 седящи места. Спортното дружество в селището е известно под името “Урожай”. Това наименование се запазва до 60-те години, когато през 1969 г. дружеството приема името “Черноморец”. През 50-те и 60-те години възможност да спортуват имат предимно учащите в Бяла. От 1969 г. започва да се отделя по- голямо внимание за развитието на различните спортни дисциплини. Към спортно дружество “Черноморец” се създават отбори по футбол, тенис на маса, шах, баскетбол, плуване и др. През 1970 г. дружеството организира състезания по лека атлетика, футбол, баскетбол, тенис и др. Тези мероприятия се запазват и стават традиционни за града главно в рамките на Седмицата на морето. През 1975 г. се построява летен театър с 1200 места Църкви
Легендите разказват, че най-старото християнско средище в землището на Бяла, Параклисът “Св. Атанасий” разположен на едноименния нос Св. Атанас бил обитаван от монаси, последователи на исихазма, разпространяван по земите ни от Теодосий Търновски. Знае се, че параклисът е сринат от османските поробители. Най- старата съществуваща и до днес църква в Бяла носи името на “Света преподобна мъченица Параскева”. Тя е построена през 1847 г. от жителите на Бяла по тогава действащите закони на Османската империя. Храмът на православните християни не е могъл да бъде по-висок от ръстта на турчин с фес покачен на своя кон. Вътрешната окраса е била скромна и въпреки това вярващите християни го обзавеждат и се грижат за него с голяма любов. За това свидетелстват спомените на свещениците Михал, Димитър и Михаил-Лазар Маджаров. До 1907 г. в църквата се проповядва на гръцки, по което време се изземват и изгарят всички църковни книги на този език. В една от стаите в предверието на храма е било гръцкото училище. Дарените икони са датирани от 1830 г., някои от тях са реставрирани от дядо Никола Зограф през 1935 г. Църковният храм " СВ. Параскева" е осветен на 26 юли ст. ст. през 1842 г., а храмовият празник е на 26 юли ст. ст., 8 август н. ст. Една от най - вълнуващите легенди е свързана с възникването на Църковния храм “Успение Богородично” именуван на един от най-светите празници на православната църква “Голяма Богородица”. В неговото изграждане мнозина виждат бунтът на беленци срещу османското иго. Те желаят да имат голяма, богато украсена църква, отговаряща на извисения дух на населението, стремежът му към свобода и независимост. Храмът датира от 1876 г. Най - страховитата легенда разказва, че през този ден турците изпращат войска по море. Тя трябва да разруши храмът и да не допусне неговото освещаване. Неочаквано се извива силна снежна буря, която се възприема като знак в полза на християните и турците не посмяват да слязат на брега. Обратният път на гемиите им окуражава населението. Дълги години след това, на храмовия празник се вари курбан за здраве на всички вярващи християни. Църквата “Успение Богородично” е действаща до средата на 80-те години, след което е подложена на разрушение от атмосферните условия и липсата на всякаква поддръжка от властите и населението. Времето, атмосферните условия, както и човешкото нехайство разрушиха един от най- важните християнски паметници в града. Всички дарения за Църковен храм "Успение Богородично" и "Св. Параскева" се набират чрез: Банка ДСК - Бяла, област Варна банков код: 30003118 банкова сметка: 1000102112 Църковно настоятелство.
През месец октомври 2001 г. по идея на родолюбиви българи бе създадена Фондация “Вяра, Надежда, Любов” в Бяла. Конкретните цели на фондацията бяха: - набиране на средства за реставриране и подпомагане дейността на другата църква в Бяла - “Св. Параскева” и възстановяване на разрушения Църковен храм “Успение Богородично” - развиване и подпомагане на духовния, културен и научен живот на територията на община Бяла, включване в регионални, национални и международни проекти за духовно развитие и образование на хората от всички възрасти и поколения. - стимулиране на творческата инициатива, обучението и компютърната грамотност на децата и учениците.
През лятото на 2003 г. Фондацията успя да събере средства за започване на строежа по новия храм. Идеята е след като тя беше напълно съборена, да се изгради наново с тухлите и каменните блокове от старата църква. Строежът започна през месец септември 2003 г. и към настоящия момент е изграден целия първи етаж до емпорията. Според договор между църковното настоятелство в Бяла и фирма "Титан", фирмата трябва да доизгради новата църква. Според обещанието на ръководството на фирма "Титан", строителството на църквата ще бъде започнато в началото на месец Април 2007 година. Гражданите на Бяла с интерес и нетърпение очакват откриването на новата църква. Църковен параклис “Св. Св. Константин и Елена” е първата и единствена църква построена в с. Горица. Строежът на църквата започва през 1994 г., а освещаването е на 8 май 2004 г. от Варненският и Великопреславски митрополит Кирил с празнична литургия. Две седмици по- късно след освещаването при честването на храмовия празник е даден курбан за здраве, плодородие и благополучие. През юни 2004 г. са наети художници, за да изографисат притвора, купола и подкуполното пространство, царските двери и на кръста с “Разпятието Христово”. През месец ноември 2004 г. е преведена и чешма пред църквата. Храмът се обслужва от отец Венци.
В с. Господиново е построен храм "Св. Димитър". Всички дарения за Църковен храм "Св. Димитър" се набират чрез: набиране на средства: Банка ДСК - Бяла, област Варна банков код: 30003118 банкова сметка: 1000261120 Църковно настоятелство, Етнографска експозиция
Закъснялото Възраждане на Варненския край, плод на пъстрото етническо население засилва духовните потребности на беленци. Група ентусиазирани учители решават да създадат читалище - традиционна форма на българския културен живот. Читалището е учредено на 1. І. 1928 г. от Божин Пенугов, Тодор Пиринчев, Атанас Христов Калчев, Христо Проданов, Никола Проданов, Григор Франков, Аргир Москов, Христо Божинков и учителя Петър Пенчев с помощта на клона на Б.Н. М.С. /Български народен морски сговор/ в Бяла в лицето на капитан Малинчев и мичман І-ви ранг Кръстьо Куюджуклиев, чиято основна дейност била да организира културния живот в селището. По инициатива на основателите били събрани книги от населението, след което библиотеката започва дейността си. Етнографската експозиция - гр. Бяла е разположена в туристическият център. Преди тази експозиция се намирала в етнографски комплекс построен през 1986 г., състоящ се от три постройки в "балкански" и "камчийски" тип. Работи се по идея - през лятото в етнографския комлекс да бъдат настанени занаятчии от различни кътчета на България, които да демонстрират пред туристите характерни за България занаяти. Етнографската експозиция дава представа за богатото разнообразие в бита и културата на населението от общината през последните години на ХІХ и началото на ХХ век. В приземния етаж на една от къщите са експонирани главните поминъци на населението - земеделие, животновъдство, риболов, лозарство и винарство. Представени са различни инструменти и произведения на характерни за района занаяти- кожарство, абаджийство, бъчварство. В отделни кътове са представени изцяло занаятите тъкачество, шивачество и плетачество. Чрез народните носии е направена демографска характеристика на района, в чиито земи от векове е преминавало или се е установявало да живее население от различни области на страната. Чрез обредният реквизит са представени моменти от традиционната сватба. Подредените сурвакници символизират богата трапеза и носят белезите и бита на населението. В отделен кът са подредени обредни хлябове, които се приготвяли за Коледа, Гергьовден, Великден. Според обичаите в този край са представени и Петльовден, Трифон Зарезан, Тодоровден, мартеници, Еньовден, Кръстовден, Никулден.
Етнографската експозиция се роди благодарение на голямото желание у населението да се съхранят и предадат на следващите поколения българските традиции.
паметник на: Цоньо и Илия Господинови – загинали в Отечествената война- 1944- 1945 г. открит: 1956 г. местонахождение: гр. Бяла, в парка.
паметник на: Петър Панайотов- загинал в Отечествената война 1944-1945 г. открит: 1956 г. местонахождение: с. Горица, в центъра.
паметник на: Трифон Милушев. открит: 1958 г. местонахождение: с. Дюлино, в двора на изгорената му къща.
паметник на: загиналите в антифашистката борба. открит: 1958 г. местонахождение: с. Дюлино, в центъра.
паметник на: Щерю Певтичев /хайдут Щерю/. открит: 1982 г. местонахождение: гр. Бяла, в центъра.
