Стари имена на гр. Баня - Сушиче баня, Илидже или Лъджа.
На север Стремската долина е обградена от най-високата част на Стара планина. На югозапад е Същинска Средна гора, а на югоизток – Сърнена Средна гора.
С широк пролом р. Стряма прорязва двете части на Средна гора, като открива котловината на юг.
През 1921 г. Министерството на вътрешните работи обявява с. Баня за Национален курорт.
През 1925г. Цар Борис III идва в Баня да лекува ревматизма си.
През 1929 г. е построена царската вила в северния край на селото по проект на архитект Иван Васильов.
С указ N 528 от 1936г на. Борис III се постановява Наредба - закон, с която се продължава срока на владение на държавните миенералните бани от Баненското
общинско управление и на Карловското градско общинско управление. От 20 април 1931г. до 20 април 1936г и им се възлага извършването на всички строителни и
благоустройствени работи в минералните извори.
През 1930г. селото е електрифицирано, а през 1933г. свързано с жп-линия Пловдив - Карлово.
На 30 август 2002 година курортът Баня е обявен за град.
Извора "Кокълчето" - само от него водата може да се пие. Тя успокоява стомаха и помага за нервен стомах, гастрити и други. Температурата на водата и
сулфатния йон действат върху двигателните функции на стомаха и червата. Те имат позитивно въздействие и върху отделянето на стомашен сок и жлъчка.
Наличието на хидрокарбонат и салицилат във водата предизвиква почистване на стомашната лигавица.
Водата помага за лечение на опорно-двигателния апарат /ставни заболявания, ревматизим,болестта на Бехтерев,остеорартрози,артрити/, заболявания на
периферната нервна система и гръбначния мозък/неврити, плексити,радиокулити,целулити, травми на периферната нервна система и гръбначния мозък,
менинго-миелорадикулити,следтравматични миелити/,функционални заболявания на нервната система /невроза с изразен неврастеничен синдром/ гинекологични
заболявания /хронични възпалителни процеси на яйчниците, аднексити, метрити, ендометрити, пери-параметри, безплодие вследствие инфонтилност на матката,
овариална недостатъчност/,хроничен колит и гастрит, язви,бъбречно каменна болест, инфаркт на сърдечния мускул, хронични заболявания на сърдечния мускул и
други, жлъчно каменна болест, начална артериосклероза.
Животът около топлите минерални извори е възникнал още през новокаменната епоха 6 хил. пр. Хр. Турците са наричали местността Саръгьол - жълти блата.
На около 1 км югоизточно от града се намира голяма селищна могила известна като Плоска могила. Така е наречена и цялата местност около нея. Висока е
5 метра. Селищната могила има 7 културни пластта. В западния край могилата е пресечена от жп линията Пловдив - Карлово. Селището е възникнало още през
новокаменната епоха и е просъществувало до ранния период на каменно-медната епоха VI-IV хил. пр. Хр. При направените тук частични археологически разкопки
са открити жилища, огнища съдове, керамични фрагменти, рисувани с бяла паста, фрагменти от култови масички, артефакти /оръдия за производство, изработени
от камък, кремък, кост и рог/. Други находки намерени тук са: електронов статер /монета/ на град Кизик от V в. пр.Хр.
Антично селище е имало и на югозапад от днешния град, разположено в близост до римската пътна станция “Виамата”, намираща се между Баня и с. Войнягово.
На различни места в селището са откривани големи глинени питоси. При строежа на читалището в центъра на селището е открита една изящна бронзова лампа
с форма и големина на истински гълъб. Находката датира от II-IVв., запазена е много добре сега се намира в Исторически музей в Карлово.
През Средновековието 13-14в. Баня е било малко селище, с малочислено население. От този период са открити две средновековни монетни съкровища, едното
от които се състояло от 40 златни византийски монети на император Исак II Ангел 1185-1195г.
В периода на османското робство селището е продължило да съществува като се измества на север от изворите.
Към края на 15в, когато Карлово е било още незначително село, Баня се споменава в завещанието на Аляедин Али бей, внук на Михаил бег. Този бей е
притежавал воденици и тепавици на р.Стряма, които са били управлявани от Войсил бен Кара Али, бански жител. Явно че през този период селището се е
разраснало и укрепнало икономически. По-късно, когато настъпват размириците в империята и различни османски орди започват да нападат и ограбват полските
села, настъпва поврат в неговото развитие. Жителите му започват да го напускат и да търсят по-спокойни и сигурни места за живеене.
По време на Руско-турската освободителна война 1877-1878г. селото е било опожарено от оттеглящите се турски войски. По това време то е наброявало около
100 къщи. Когато избягалото население се завърнало, намерило само 3 къщи, останалите били изгорени.
След Освобождението селото започнало да се съвзема, а от съседните балкански села се преселили мнoго хора така че през 1932г. то.наброява 250 къщи с
около 1250 души население. Къщите били с големи дворове и сравнително добре поддържани и чисти.
Климатът в града е мек, с кратка зима. След Сандански град Баня е с най-многото слъчеви дни на година, сняг не се задържа защото топлите подпочвени води поддържат земята
топла. Облачността е малка, защото старопланинската верига защитава курорта от северните ветрове.
Други забележителности в град Баня:
- Парка
е с площ 500 дка. С помощта на Цар Борис ІІІ е започнало първото залесяване около парка.
Първите тополи са засадени 1938 г. Масовото залесяване е през 1955 – 56 г. Преди това земята на която е парка е била блато и за да се облагороди с
вагонетки са засипвали тонове пясък. Дървесните видове които могат да се видят от любителите са: Гинкобилоба, Червен дъб, Крептомерия, Ликвидамбър,
Чер бор, Гледиче, Бял бор, Веймутов бор, Ясен и Липа, Бреза, Акация и много други
- "Момини гърди"
От всяка точка в Баня, се виждат 2 възвишения които приличат на момински гърди затова местните жители им казват "Момини гърди". Преди хиляди години Баня е
била езеро, и на "Момини гърди" са намерени останки от колчетата и синджирите с които тогавашните жители са си връзвали лодките. Там е имало тракийско
селище доказателство за което са многото археологически находки - монети, съдове, кости. Ако се изкачите на някой от двата хълма "Момини гърди" гледката
която ще се открие пред вас е неописуема: виждат се всички околни села и градове - Карлово, Ведраре, Куртово, Левски, Сушица, Домлян, Пролом, Войнягово,
Дъбене, Горни Домлян.
- Кишиш махала
По протежението на река Страма на 2 км от Баня се намира малкото селце Калугерово /Кишишмахала/. Край него има много кладенци със студена изворна
вода. В кладенците е намирана букова шума, което показва, че водата идва от Стара Планина. Мястото е много закътано и по време на турското робство местното
населението се е криело от турците. Там е имало 2 розоварни и 2 богаташки къщи на собствениците. От розоварните са останали 2 големи комина,
възстановена е едната богаташка къща.
- река "Стряма"
По протежението на реката има тепавица, рибарник, фазанария, щрауси. В река "Стряма" се срещат кефал, мряна, скобър, пъстърва.
