Арбанаси - информация

Село Арбанаси е разположено на едноименното скалисто плато, на 4 км. североизточно от Велико Търново и има население 310 жители.
През Средновековието българите са наричали Арбанаси "Арбанашка земя".
Създадено е в края на 15 в. от християни, идващи от югозападните краища на Балканите - българи, гърци, албанци. Няколко десетилетия е
владение на различни османски сановници, а в средата на 16 в. става собственост на Велкия везир на Османската империя Рустем паша. Жителите му получават данъчни облекчения и други привилегии срещу задължението да охраняват близкия проход. Така селището бързо се разраства и просперира, привличайки заселници от близките околности.
Заможните жители на Арбанаси търгуват из всички краища на Турската империя и в страните от Централна Европа. Поддържат тесни връзки с Италия, Австро-Унгария, Русия, Влашко, Индия и извършват големи финансови операции между европейските градове и Цариград. В селото се развиват златарството, медникарството, ковачеството, отглежда се копринена буба. Характерно за този край е и лозарството. Разцветът на Арбанаси продължава до края на 18 в., когато е опустошено и разорено от кърджалийски банди, а населението му се изселва, като най-богатите търговци отиват във Влашко и Русия. След 1810 г. започва ново заселване от българи, които слизат от Еленския и Тревненския балкан. С Гюлханския хатишериф от 1839 г. се отнемат привилегиите на селището. След Кримската война развитието на дребното занаятчийство почти спира. С царски указ от 1921 г. селото е обявено за курорт, а през 2000 г. за "историческо селище" от национално значение. Обявено е за архитектурен резерват и е включено в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство. Най-ранния писмен документ, в който се споменава селото е ферманът на Сюлейман Великолепни от 1538 г., с който подарява земите на сегашните селища Арбанаси, Лясковец, Горна и Долна Оряховица на великия везир Рустем паша, зет на султана. В поменатия ферман четирите селища са под общото название Арнабуд кариелари. Други сведения за Арбанаси намираме в записките на Павел Джорджич от 10 януари 1595 г. до трансилванския княз Зигмунд Батори. За Арбанаси споменава и софийският католишки епископ Петър Богдан Балишич 1640 г. По-богат документален материал (преписки и лето-писни бележки върху църковни книги) е останал от 17 и 18 в. Той показва, че Арбанаси достига своя икономически разцвет през втората половина на 17 в. и до края на 18 в. Тогава селото имало над 1000 къщи, а населението му се състояло от най-видни търговски фамилии.
Архитектурата на къщите и църквите датира от 16-17 в.
Таваните, вратите, мебелите и прозорците са богато украсени с дърворезби, стените са декорирани с гипсоелементи, изписани с цветя.
В селото има 5 църкви и 2 манастира, строени в края на 16 и началото на 17 век. Характерни за тях са високите зидове, малкитете прозорци и окованите с желязо дъбови врати. За разлика от външната  си част, където почти няма украса, вътре черквите са богато изографисани и украсени с дърворезби и живопис. В селото са запазени 80 къщи, от които 36 са национални паметници на културата. От Арбанаси е фамилията Кърджиеви - братята Георги и Тома Кърджиеви. Георги  бил учител и книжовник, а Тома революционер, организатор на Червеноводската чета през 1875 г. Арбанаси е родно място и на Иларион Драгостинов, деятел на ГЦРК, главен апостол на II сливенски революционен окръг. Той загива на 10 май 1876 г. при Вратника в Сливенския балкан. По време на Руско-турската война 11 души от Арбанаси участвуват в нея като опълченци.