В миналото местността била обитавана от траки.
Една от хипотезите за възникването на града е, че заселването на котловината е станало след падането на България под османска власт. В равнинните
райони на Плевенско, Ловешко и Севлиевско се заселили османци и черкези, които тормозели местното население. Най-непокорните не издържали насилието,
напуснали родните си места и се изтеглли към планината. Тук намерили условия за живот и се заселили по склоновете или край реките и доловете. Така се
сложило началото на многобройните махали. В подкрепа на тази хипотеза е селищната структура - разпръснати махали, понякога на доста големи разстояния.
Освен това повечето от махалите носят името на някоя фамилия или фамилии, например Боевци, Гечевци, Марковци, Пеновци, Събевци... Има, разбира се, и махали,
като Ковачите, Базиргяните, Барахарите, Паздерите, Салапийте, Пандуците и др.
Тук е имало селище още през неолита - останките му са открити на връх Острец. От по-късно време са се запазили останки от крепости както в котловината,
така и на превала на Русалийския проход.
Стари имена - Тахтаджикьой (Дъскарско село), Еникьой - (Ново Село).
На север от Априлската котловина минава границата между Тракия и Мизия. Открити са повече от 150 могили на триторията на с. Скандоло и с. Велчево, в
местността "Иван Дял" и връх "Острец".
В западната част на Новоселската котловина минава "Пътят на Янтара" - една от важните Тракийски пътеки, свързваща Средна Европа с Азия.
През 2002 г. в с. Белиш са открити Тракийски накити, които са част от най-добрите Халщатски съкровища в Европа от VII-VI в. пр. Хр.
В Новоселската и Видимската котловини има над 40 погребални могили.
В няколко от тях, в местноста "Чуклата" и местноста "Гробът" са намерини погребения с находки от бита, съдове и монети. По присъстващата керамика
археолозите отнасят находките към IV - III в. пр.н.е. Предполага се, че по горното поречие на реките Росица и Видима са живели траки от племето Трибали,
които добивали злато по изворите на Семова река, под връх Жълтец. По-късно, по време на римското владичество, през източната част на Новоселската котловина
минавал важен път, свързващ провинциите Мизия и Тракия. За защитата му римляните издигат крепости на вр. "Черни връх" и на Русалийския проход. Този път води
от Никополис зад Иструм (Никюп, Търновска) по долината на реките "Росица" и "Видима" към крепостта при днешното севлиевско село Градница, станциите под
"Черни връх" и вр. "Острец", към Русалийския проход, надолу към с. Тъжа, а от там към Адрианополис (Одрин) и Филипополс (Пловдив).
Начало на днешното селище дават бежанци от Търновския край след падането на България под Османско робство. Оттогава носят названията си местностите
"Болярското" и "Царево лозе" в Ново село и местоста "Сяровци" и "Църовото" в Зла река.
През XVIII в. нова вълна българи от севлиевско, търновско и от южната част на страната бягат към планината заради кърджалийските набези.
Още по време на робството водите на реките са ползвани за задвижване на многото воденици, тепавици и стружни (дъскорезници).
Легенда разказва, че разбойници нападнали селото, опожарили го и избили голяма част от населението, а тези, които успели да се укрият в планината, след
време се завърнали и възстановили селището.
През епохата на Възраждането, благодарение на доброто си географско положение, Ново Село се издига като занаятчийско - търговски и културно - просветен
център на котловината и съседните села.
В края на XVIII и началото на XIX в. се развиват много занаяти - дърводелство, грънчарство, кожарство, тепавичарство, терзийство, бакърджийство, златарство,
марангозчийство (резбарство), кираджийство.
През 1812 г. е открито килийно училище и църква, а от 1850 г. има и светско училище.
През 1867г. през града преминава четата на Панайот Хотив. На 3 и 4 юли тя е в района на върховете Русалка и Ботев, за да се отправи на
запад към поречието на р. Черни Осъм.
През 1872 г. Левски организира таен революционен комитет.
През 1874г. за учител на Ново село е назначен севлиевецът Никола Дабев, който застава начело на местния революционен комитет. Той е е осъден на смърт и обесен в родния му
град Севлиево.
През пролетта на 1876г. в I революционен Търновски окръг се извършва активна подготовка за въстание. Новоселския район е към преволюционния комитет в гр.
Севлиево. Негов председател е младия Стефан Пешев. Той е роден през 1854г. и по пътя на самообразованието успява да израстне като високо интелигентем мъж,
който сътрудничи на в. "Напредък" в Цариград. По време на непосредствената подготовка на въстанието издига лозунга "Продай си нивата, купи си пушка".
Често посещава Ново село, Острец и околните махали, разпалвайки революционния пламък и същевременно решавайки редица практически въпроси, свързани с
набавянето на оръжие, сформиране на чети, определяне на позициите и т.н. Негов пръв помощник е Йонко Карагьозов, родом също от Севлиево. Според Захари
Стоянов той е бил пламенен революционер и много добър огранизатор. По време на въстанието е назначен за военен ръководител на въстанието в Ново село
и взема непосредствено участие в битките.
В Ново село се изгражда местен революционен комитет за подготовка и водене на въстанието. Определени са командири на четите в околните села и махали.
Закупуват се около 400 оки барут. От рибарските мрежи и срекмета, от свещениците в църквите и от магазините се събира олово. В няколко къщи се вият фишеци
и се леят куршуми. Местния оръжейник, ковачът Колю Тодоров, кове саби и ножове. Йонко Колев приготвя два топа, единият от буково, а другия от черешово дърво.
Закупува се оръжие и от чужбина, но то пристига след като въстанието е вече потушено. Шият се дрехи, пече се сухар. Обхождат се бъдещите позиции, провеждат
се учения за стрелба. Уточнен е сигналът за въстание - голям огън на вр. Острец и гърмежи. При този сигнал всички въстаници трябвало да се съберат в м.
Божешкото. Към края на април достигат сведения, че в Южна България въстанието вече е започнало.
от Севлиево.
Турската власт, известена за събитията в Южна България, бърза да изпревари въстаниците. Част от членовете на Севлиевския революционен комитет са заловени
и затворени. Други, успели да се изскубнат, се укриват. Няма кой да даде парола за започване на бойните действия. Най-търпелив е дядо Филю Радев от
с.Кръвеник.Той разбира, че повече не трябва да се чака и по своя инициатива свиква в м. Бабан край Кръвеник повече от 250 въстаници. Тук има представители
от Ново село и Острец. Това "второ Оборище", състояло се на 1-ви май, взема решение незабавно да се обяви въстанието и да се заемат позициите, които
предварително са набелязани. Приканват се и другите села да последват примера на Кръвеник.
Вестта за събирането в Бабан стига бързо до Ново село. Най-запалените членове на местния комитет решават веднага да престъпят към действия - първо да
заловят намиращите се в селото заптиета и йошутжии, дошли да събират данъка. Но турците успяват навреме да избягат през Дебневския боаз. На 2-ри май
въстанието е официално обявено. Денят е неделя.
Главната стратегия на въстанието в страната е отбранителна - за защита на обявената република. Не се прави изключение и тук. Ръководството определя
пунктовете, които трябва да се отбраняват. А те са три - трите боази - Дебневският, Граднишкият и Батошевският, през които турците могат да нахълтат в
свободната територия. Натам се отправят въстаниците. Гръднишкият боаз се отбранява от кръвеничани и остречани, а Дебневският боаз - от новоселци и
зларечани. На Дебневския боаз се откарват и двата дървени топа.
Въстаниците копаят окопи, изграждат каменни закрития, правят засеки с вековни дървета. На 3-ти май избухват първите сражения в Граднишкия боаз. Саадулах
ефенди от Севлиево е събрал голям брой башибозуци, които хвърля срещу въстаническите позиции. Завързва се кърваво сражение. Въпреки численото си
превъзходство и по-добро въоръжение турците не успяват да разкъсат отбраната.
През това време на Дебневския боаз е сравнително спокойно. Край селата Велчево, Скандалото вече са се струпали доста башибозушки тълпи, но към позициите
напират само отделни групи, вероятно за разузнаване. На 4-ти май заехтяват тъпани и зурли, проточват се виковете на ходжи и цялата огромна тълпа се
хвърля към въстаническите позиции. Но въстаниците (500 души) хладнокръвно отбиват атаките. Турците са принудени да отстъпят, прибирайки с коли убитите.
На 5-ти май е пак сравнително спокойно. "Живият телеграф" , който работи по билото на Черни връх от Дебневския до Граднишкия боаз, доняса чрез Марин Сяров,
че турците се прегрупират, идват им нови попълнения и вероятно през следващите дни ще настъпи решителният бой. Наистина тук пристига плевенският
каймаканин с черкези и абази, а с бърз марш към въстаналия район се приближава и редовна турска войска.
На 5-ти май вечерта в Ново село пристига основната част от Габровската чета начело с войводата Цанко Дюстабанов. Цанко Дюстабанов е роден в Габрово през
1844г.
На 6-ти май са пробити позициите при с. Батошево, турците превземат и опожаряват селото и близкия Батошевски манастир. Една част от населението е избита,
а друга част се пръсва из горите на Балкана. Същия ден се подновява срежението при Граднишкия боаз. Силите са неравни. Въпреки героизма на въстаниците
турците успяват да разкъсат отбраната и да се насочат към с. Кръвеник. Съпротивата все още не е прекратена. На 7-ми и 8-ми май турците прегрупират и
попълват силите си, готвейки се за решителния удар срещу Кръвеник и Ново село.
На 9-ти май многобройни башибозуци и черкезка конница връхлита върху с.Кръвеник. И тук голяма част от населението е избито, а други бягат към планината.
Селото е опожарено и пътят към Ново село е открит. На 7-ми май в Дебневския боаз се води най-тежкото сражение. Многобройните башибозушки тълпи нападат
позициите на въстаниците. Те дават доста жертви, но не отстъпват. Битката често се превръща в ръкопашна схватка.
Отличават се
и четниците от Габровската чета. Денят завършва, без турците да успеят да превземат позициите и да нахлуят в котловината. Но настроението започва да спада.
Безжичният телеграф е донесъл вестта (8-ми май) за пробива не само при Батошево, но и на Граднишкия боаз. Съгледвачи донасят, че в района на Скандалото се
трупат все нови и нови тълпи башибозуци. Снабдяването с храна и боеприпаси става нередовно. В сражението са дадени много жертви. Времето се разваля, става студено, започва да ръми ситен дъжд, който преминава в сняг. В записките си писарят на Габровската чета П. Бочаров записва, че на 8-ми май сутринта снегът вече е навалял една педя. Фишеците се измокрят и стават негодни, а нови не донасят. Някои въстаници са обезпокоени за близките и добитъка си и прескачат до домовете си, като повечето не се връщат на позициите.
На 9-ти май турците нападат Ново село, където започва кървавата драма. Турците не срещат сериозна съпротива, защото основните сили на въстаниците са на
позициите в Зла река. И все пак пламват отделни огнища на съпротива. Ковачът Колю Тодоров се оказва в дома си, когато врагът нахлува в селото. Искат да
го заловят, но той не се предава. Дълго време се отбранява, поваляйки не един или двама неприятели. Турците все пак го залавят и в местност Тотина поляна
под Зла река го насичат на късове. Сега на мястото на гибелта на К. Тодоров се издига паметник. Друг корав българин, свещенник Георги Христов, се е
барикадирал в девическия манастир, откъдето стреля и задържа башибозушките орди. Съдбата му е като на ковача, но също дава възможност на мирното население
да се изкопчи от примката и да се отправи към горите под Русалка.
Страшната вест, че турците са влезли в Ново село, достига и позициите в Зла река. Въстаниците бързо го напускат, за да отидат да спасяват дом и челяд.
Цанко Дюстабанов вижда, че е безсмислено повече да се стои в боаза и повежда момчетата си по единствения все още свободен път - към Русалийския проход.
Натам плъзва цялото население от котловината. То бърза да стигне в гористите дебри под вр. Русалка, Кривините и Плочата и там в планината да дочака
преминаването на бурята. Но този път планината е негостоприемна. Под буките белее сляг. Студено е, а повечето от хората са само с дрехите, намерили се на
гърба им при бягството. Не бива да се палят огньове, защото врагът е по петите им. Децата не бива да плачат, защото ще издадат скривалището на групата.
Отзад непират турците и къде кого застигнат, грабят и убиват. Някои, които носят оръжието си, се опитват да дадат отпор. Особебо се проявява Стоянка
Драгановска, която с оръжие в ръка задържа турските потери.
На 11-ти май в м. Бунарят се събират четниците на Дюстабанов и решават да водят сражение с турците. Позицията е удобна за задържането им, докато
населението се прехвърли към Южна България, тъй като е ясно, че само там може да намери спасение.
Сражението се затяга. Изглежда, че въстаниците ще могат да задържат позициите си. Но следобед пропукват пушки в гърбовете им. Башибозуци от Карловско са
тръгнали на помощ през планината. Те са се прехвърлили през билото и откъм м. Кънчовото нападат в тил въстаниците. Това предопределя изхода от сражението.
Въстаниците, след като дават скъпи жертви, се пръскат на малки групи из гората и скалите под вр. Русалка, сремейки се да се придвижат на изток, към
Габрово. Последно сражениена една малка група въстаници се води в м. Кривините, близо до превала на Русалийския проход. Тълпите бежанци излизат на м.
Табите и едни се отправят по пътеките към Калофер, а други тръгват по течението на р. Тъжа, опитвайки се да слязат към Голямото село. Но и едните, и
другите са посрещнати от башибозуци и черкези. Разиграват се последните трагедии около Пенчов чучур и Русалийските гробища. Само малка част успяват да
стигнат до Калофер и тук да намерят спасение. Тръгналите по течението на р. Тъжа биват посрещнати в Пожар дере и в м. Смесите. Мъжете и момчетата са
отделени от жените и избити, а жените - ограбени. От тази страшна сеч като по чудо се спасява само невръстното момче от с. Острец Димитър Сомлев, и то
защото жените му надянали женски дрехи.
Цанко Дюстабанов, заедно с няколко четници, се придвижва към Габровския край. Той е в тежко състояние - ранен е в ръката, раната се инфектира, започва
да го тресе. И все пак успява да достигне габровските махали. Но тук е заловен, затворен, а по-късно осъден и обесен в Търново през юни същата година.
В района на м. Плочата загива и друг ръководител на въстанието - Филю Радев. Но драмата още не е завършила. В Ново село докарват заловени въстаници.
Те са подложени на мъчения, за да кажат къде да скрили оръжието си, парите и покъщината. Неджип ага и Саадулах ефенди се готвят да изкоренят това непокорно
племе - вече са подготвени дръвниците и са определени палачите, които трябва да посекат задържаните мъже. Само издадената заповед от Високата порта да се
спрат кланетата, тъй като европейската общественост е премного възбудена от безразборните убийства, спасява живота на задържаните. Започват да действат
съдилищата. Затворите в Ловеч, Севлиево и Търново са препълнени. Всеки ден се извеждат нови и нови въстаници, над които съдилищата произнасят присъди -
смърт или вечно заточение. На смърт са осъдени Стефан Пешев, Йонко Карагьозов, Цанко Дюстабанов, Никола Дабев, свещеник Ради Попмихайлов, Павли Венков,
Велчо Нончев и други. Едни от тях са обесени в Търново, а други в Севлиево. Седемнадесет души от Ново село и околните села са изпратени на заточение.
Селото е свободно 9 дни, след което местното население е избито и са изпепелени 772 сгради. Загива и дошлият на помощ с Габровската чета войвода Цанко Дюстабанов. Голяма част от
оцелялото население се изселва.
Има една много известна снимка от Първата световна война - на забити в земяята три кола висят разстреляни трима фронтовци. Малцина знаят, че един от
разстреляните е Михо Ковашки от с. Острец. Той се ражда в бедно семейство, което трудно изкарва прехраната си. Но младежа е извънредно любознателен и
начетен. Това се оценява и в казармата - изпращат го в подофицерска школа, която той завършва с отличие. Но Михо Ковашки не може да бъде откъснат от
своята среда. Той не само възприема идеите на революционната борба, но и става техен активен разпространител. Когато е изпратен на фронта, той бързо
спечелва войниците на своя страна.
Михо Ковашки е разкрит и предаден на военно-полеви съд, който го осъжда на смърт чрез разстрел. Напразни са опитите на брат му, който служи в същата част,
да бъде спасен. Остава само снимката, запазила се като по чудо, за да бъде вълнуващ документ за саможертвата на този балканджия.
През 1976 г. в чест на 100 - годишнината от Априлското въстание четирите села - Ново село, Видима, Острец и Зла Река се обединяват в град Априлци.
Всяка година на Тодоровден в местността Маринска край град Априлци се провеждат традиционните конни надбягвания свързани с празника.
Никулден е един от най-тачените зимни празници на балканджиите. Най-важното място в празника заема трапезата в чест на св. Никола. На нея
задължително трябва да има прясна риба, главно - шаран. Рибата се пече увита в тесто, а ястието се нарича рибник. Шаранът се пълни с булгур, ориз, стафиди
и орехи. Опичат се също и обредни хлябове - света Петка и свети Никола. Цялото семейство сяда на трапезата, а свещеникът я прекажда и после отрязва и взима
опашката на рибника. Хлябът се разчупва от стопанина, вдигнат високо над трапезата. Трапезата не се вдига цял ден; семейството остава край нея, пеят се
трапезни никулски обредни песни. Преданията гласят, че св. Никола спасил една гемия от потъване като запушил дупката й с шаран. Затова на трапезата той
трябва да бъде основното ястие (останалите гозби задължително са постни - сърми, чушки, фасул, царевица; текат Коледните пости).
На 22 март е Деня на овощаря. В този ден в квартал Острец се празнува идването на пролетта - ригуално се зарязва сливово дърво, организира се празнична
програма.
В Острец има два ежегодни събора. Традиционният събор и празник на острешкото читалище се провежда през юли в местността Киряк, а през септември е
Балканският събор, посветен на певческото изкуство във всички жанрове.
Петковден е един от най-уважаваните празници в Ново село, свързан със светицата Св. Параскева (Света Петка Българска). Най-вероятно денят е започнал да се
празнува с изграждането на Базиликата в Ново село "Св. Петка" през 1814 г. Приготовленията за празника започват няколко дни по-рано. Почистват се къщите.
Изпичат се хлябове, разточват се баници. Всяка къща очаква гости. Сутринта на Петковден се отива на църква, обикновено службата се служи от 5 свещеника.
После всички отиват на пазара. Там има различни сергии от майстори занаятчии, също така мекичари и
баничари. Идват и търговци от близките градове: Троян, Севлиево, Габрово и околните села. По обяд се люшва хоро на мегдана, а после всеки си кани гости в
къщи.
Особено популярен в последните години е Националният фолклорен събор "Искри от миналото", провеждан в кв. Ново село през октомври. В него участват
прогесионални състави и групи за автентичен фолклор. Участниците представят богатството и красотата на българската песен и танц, демонстрират забравени
обичаи.
